Ето и част официалното ревю на книгата:
„Колко пъти сте се оплаквали, че „поддържате твърде много топки във въздуха“? Мнозина от нас са изправени пред всекидневната борба да вършат повече за по-малко време и да се адаптират пред лицето на непрекъснатата промяна, а натискът човек да се издигне до висотата на тези предизвикателства и пак да се представя максимално добре може да е смазващ. Е, сега в „Повече топки, отколкото ръце“ водещият организационен консултант и управленски треньор Майкъл Гелб, бивш професионален жонгльор, ви показва как уверено да поддържате тези топки във въздуха, като същевременно вдъхвате на работата си подновено чувство за игра и свобода.“
„Тайната на жонглирането – буквално и метафорично – е да преодолеете страха си от допускането на грешки. В подобна на Дзен простота Майкъл Гелб показва, че научаването как да изпускате топката – да изоставите перфекционизма и самокритиките, които могат да тежат толкова много – ви освобождава да постигате повече, отколкото сте мечтали. Освен това ви показва как организациите могат да използват жонглирането, за да създават „позитивна към грешките“ култура. Мощната метафора за жонглирането и философия на ученето на Гелб са помогнали на хиляди служители и ръководни кадри в компании като АТ&Т, „Дюпонт“, „Мерк“,“Найки“ и „Майкрософт“ да подготвят сцената за успех, като им показват как приемането на поздрава нагласа към ученето, иновациите и промяната ще им помогне да процъфтяват.“
Избрах книгата съвсем импулсивно, без да я потърся никаква информация за нея. По-късно установих, че съм направил грешка, която не смятам да повтарям. Един съвет – винаги когато избирате книга, ако имате възможност проверете какво пише за нея в Интернет или поне й прочетете резюмето на задната корица.
В началото има кратко представяне на автора и въведение, които някак си не ме грабнаха. Написано е, така че да се представи автора колко е велик. Занимавал се с писане, жонглиране, айкидо и бил консултант на не знам си колко фирми . Дрън – дрън. Лично мен този стил на писане малко ме дразни, но ще го преживея. Книгата е разделена на 2 части. Втората част е посветена на жонглирането и има няколко упражнения по жонглиране, които който иска може да си ги изпълни. В първата част са обяснени различни техники за подобряване на личните ни резултати – като:
- как да сравним представите ни с реалността
- да се научим да обичаме грешките си и да си извличаме поука от тях
- как да преследваме целите си със страст
- как да сме релаксирани
- да помагаме и да учим другите
Не е лошо, като цел, но е написано много неразбираемо и метафорично. Честно казано, едва го изтърпях, докато го четях. Смесването на лично усъвършенстване с метафори с топки и жонглиране ми идва в повече. Получава се един тюрлю гювеч от – мотивация, айкидо, жонглиране и какво ли още не. На някого може да му хареса този стил, но аз съм твърдо пас. Дали научих нещо от тази книга – може би -да, може би – не. Аз съм на принципа, че лоша книга няма стига да извлечеш нещо полезно от нея. Едно изречение да е, но да ти свърши работа и да го приложиш в живота си. Защото, както казва великият Брус Лий : „Да знаеш не е достатъчно. Трябва да ПРИЛАГАШ.“ „Да искаш не е достатъчно. Трябва да ПРАВИШ.“
По шестобалната система слагам оценка – 3,50
Ако Вие също искате да напишете рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук.
Блогът на Yaco Baco 