Ровейки за някой нов сериал с който да убия поредния скучен ден, погледът ми се спря на Beethoven virus. Викам си - Бетовен, вируси, нещо историческо ще да е, чакай да хвърля едно око. Исторически, ама друг път, оказа се корейски сериал, действието на който се върти около един оркестър , диригента и солистите в него. Изгледах първия епизод и останах очарован. Личеше си, че е нещо различно от популярните американски сериали. Убийте ме, но не мога се сетя за американски сериал, в който да се разказва за класическата музика и за това как се ръководи и дирижира оркестър. При внимателно вглеждане, музиката е само фон, на който се разглеждат човешките мечти, стремежа към съвършенство, борбата да докажеш себе си, да успееш въпреки всичко и да правиш това, което обичаш и разбира се, любовта . Сериалът е 18 епизода + 1 бонус епизод за това как е правен филма. Страшно ми харесват първите изречения с което започва бонус епизода “Ние сме нищо без мечтите си. Нашите мечти – те са нищо, ако не работим, за да ги осъществим. Някой ден ще сме щастливи.Мечтите се сбъдват, ако човек се посвети на тях.”
Бар тромпетист, чиновник, домакиня, стар човек, трудна тийнейджърка, полицай. Всички те са отхвърлени от света на класическата музика. И точно пред тях се изправя световноизвестният Маестро Канг с милия прякор “Убиец на оркестри” от когото се страхуват и световно популярни музиканти. Ще отговорят ли на изискванията на маниакално педантичния диригент? Ще успеят ли да сбъднат мечтите си или всичко ще отиде по дяволите? Гледайте и ще разберете. Дори и да не сте почитатели на този тип музика, пак го гледайте – сериалът си заслужава.
Подготовката за снимките трае година, Ким Мюн Мин – актьорът, превъплътил се в Маестро Канг 5 месеца взема уроци от професионалист, само и само да може образът му да изглежда достоверно. Друг от актьорите не може да свири на тромпет и се налага да запомня правилния порядък на натискането на бутоните на тромпета. Можете да се представите за какво усилие става въпрос. Това и още интересни моменти можете да научите от бонус епизода. Не го пропускайте:)
И за финал – нека музиката говори вместо мен:
Ще се радвам да споделите и мнението си за него в полето за коментари отдолу.
Прекрасен сериал! В топ 5 ми е. Заслужава си всичките 11 награди. Даже са му малко. “Nella fantasia”, “Oдата на радостта”… промениха коренно представата ми за класическата музика, а финалът на сериала… си беше типично по азиатски. Надявам се корейците да правят още такива сериали. Поздрави!
П.П. Много изненадан и очарован останах да видя и чуя изпълнение на “Dream of swan” или “Goose dream” (oт OST на сериала “Dream high”). Сякаш това беше изповедта на всеки един от музикантите. Много на място.
Сериалът наистина е невероятен, радвам се, че ти е харесал. Това с преплитането на теми, музика и герои от различни сериали, го има и в други сериали. В момента си спомням само Iris и Atheena, но със сигурност имаше и още