Камен Донев и Възгледите на един учител за народното творчество


С малко повечко късмет, при намирането на билети, успях да присъствам на този спектакъл в Летния театър в Русе. Бях чувал за Камен Донев и преди, но никога не го бях гледал на живо и казано често – очарован съм. Вчера, нарочно не потърсих предварително информация за представлението, за да не си изграждам предварителна представа, която евентуално после да не се покрие  с реалността. Сега след като то съм гледал представлението, мога да кажа, че дори и да бях чел нещо преди, това което се вижда на живо, няма как да се предаде с думи.

Преди да се опитам да разкажа за това, което ни се случи по време на представлението ще отделя и малко внимание на подготовката на моноспектакъла. Той е постановка на Пловдивския драматичен театър. В подготовката за него са прослушани над 100 народни песни.  Камен е тренирал над  4 месеца заедно с хореографа на ансамбъл „Филип Кутев“. Танцьори от ансамбъла, му помагат в танцовата част, но с играта си той е над всички. Справя се великолепно, все пак да не забравяме, че е син на хореографа на ансамбъл „Найден Киров“ – Иван Донев и доколкото знам е тренирал със ансамбъла около 7-8 години. Камен Донев е едновременно актьор, режисьор и танцьор. Като консултанти са привлечени :

Консултанти по фолклор: проф. д-р Димитрина Кауфман, акад. Николай Кауфман, Цвети Радева;

Специалисти по музиката: Дани Милев – китари, вокал; Теодосий Спасов – кавал, тромпет; Иво Папазов-Ибряма – кларинет; Стоян Янкулов – ударни инструметни; Антони Дончев – авторска композиция по либретото “Роднини”;Михаил Шишков-син – бас, клавир, педъл-стийл китара; Михаил Йосифов – тромпет; Димитър Тодоров – гайда; Илия Илиев – акордеон; Виолета Петкова– гъдулка; Любомир Желев – кавал; Костадин Генчев – кавал; Костадин Атанасов – кларинет; Формация Ева квартет – вокали

Постановката, беше на открита сцена в Летния театър в Русе и започна малко след обявения час -21 ч. На сцената се появи Камен Донев приветства ни, и ни помоли за минута мълчание в памет на загиналите вчера на магистрала „Тракия“. След минутата мълчание се започна – ето част от встъпителния му монолог, който продължи около  два часа и половина:

„Народното творчество е творчество, което се създава от  народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата. Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното. Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното – да го направи  по-хубаво. Просто като боб.

Темата, с която ще се занимавам, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на  хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с  житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.“

Няма да ми стигнат думите, ако се опитам да пресъздам всички емоции, които публиката изпита по време на шоуто. Хората буквално се заливаха от смях, а аплодисментите не стихнаха дълго след края на представлението. Танцът с кокошката, пресичането на пешеходна пътека, хорото на спирката са ми сред личните фаворити. Още дълго време ще помня и култовите реплики от рода на  “Три неща са важни за човека – първото е радост и третото е вдъхновение“ 🙂 Наред със смешните моменти, Камен засегна и много злободневни теми, но го направи по едни много фин и елегантен начин. Като се замислиш и видиш, какво стои зад чисто смешните моменти, картинката не е никак розова, но напълно описва образа на българина днес. Едно от най-полезните, качества казват, че е умението да се надсмееш над себе си.

Гледал съм много от т.нар. one-man show на Крис Рок и Уил Смит, но с чисто сърце мога да кажа, че Камен Донев ги бие по всички показатели. Те само говорят, а той освен, че говори, танцува и играе ролята си. За мен той е  актьор от световна класа. Неповторимо удоволствие е да наблюдаваш играта му.

Какво не ми хареса? Нямаше да съм аз, ако не намеря кисур на нещо. По постановката, колкото и да си кривя душата, лоша дума не мога да кажа. Забележките ми са към публиката и организацията. Кой идиот реши, че на театър трябва да се продава бира и семки, като на футболен мач. Това е обида, към театралното изкуство. Съгласен съм да се продава примерно вода, все пак е на открито, но бира ?!? Другата ми забележка е към кретените с цигари. Хубаво, отишъл си на театър да се забавляваш, седнал си на открито след хората, но за чий трябва да палиш цигара след като си седнал вече. Това, че около тебе има хора, които не пушат или не искат да се усмърдяват на цигари, вас какво те бърка. Пълна липса на възпитание и незачитане на другите. Като толкова ти се пуши, стани, иди някъде където няма народ, дими си колкото ти душа иска, но не дими, когато около теб има хора с малки деца, трябва да ти стигне акъла, за да се сетиш, че не трябва да пушиш. Все пак си на театър, пък бил той и открит, а не на мач в селските дивизии.

Дали бих отишъл отново да гледам моноспектакъла?  Твърдо да. Струва си всяка стотинка и минута. Това е най-смешното и забавно нещо, което ми се е случвало от доста време насам.  Всеки път  Камен прибавя нови неща към него или отпада по нещо. Имаше хора, които го гледат за 2-3 пъти и казаха, че винаги откриват нови неща в него. И накрая един съвет – забравете всички глупости, които изписах досега и идете го гледайте с чисто и необременено съзнание. Така ще можете да му се насладите напълно.

П.С. – Бъдете бързи, щом чуете че ще има представление не се колебайте, билетите свършват веднага!

Източник на снимки и помощни материали – Интернет.

Advertisements

Ден на японската култура


Днес, имах удоволствието да посетя Деня на японската култура, който
се проведе в сградата на Община Русе. Той е организиран от ученици на
СОУ „Васил Левски“, където имат  класове с изучаване на източни езици. В
момента се изучават японски и китайски, а в скоро време се очаква да
има и 3-ти източен език.

Ето какво ни посрещна на входа:

Вътре във фоайето бяха наредени маси с различна тематика – оригами, чай, книги, грим, изработка на обици, медальони, татуировки и разни други.

Това ястие е много известно, но ми изхвръкна от акъла как се казваше 🙂

Оригами – определено хващат окото 🙂

и още

Подготовката на чая:

Грим:

Имаше и маникюр за дамите, но не успях да се вредя да снимам 🙂

Програмата на събитието:

Необичайно за нашите стандарти, събитието почна навреме. Колоритните водещи допринесоха още повече за  добрата атмосфера. Момичето говореше на японски, а момчето превеждаше. Тържеството започна с минута мълчание в памет на загиналите при земетресението и цунамито от март.

Ученици от училището поднесоха своите приветствия от името на училището:

След това кратка приветствена реч произнесе и директорът на училището г-н Галин Ганчев. Хубаво говори, но ми направи изключително лошо впечатление начина по който беше облечен. Мисля, че на подобно събитие е редно да бъде с костюм, още повече, че имаше и представители на Посолството на Япония.

След директора на училището, кратка реч произнесе и г-жа Ая Отаки -трети секретар и аташе по културните въпроси към Посолството на Япония в България. Изключително симпатична и чаровна госпожа с много добър български 🙂

След откриването следваше – интерактивно представяне на интересни факти от живота на Япония. На входа имаше и  допълнителни материали, всеки желаещ можеше да си вземе тези които го интересуваха :

Нещото, което запомних от тази презентация е , че на сватба е прието да се подарява плик с пари,  като банкнотите са нови и нечетен брой. Ако са четен брой, това се смята за лош късмет, тъй като те могат да се разделят на 2 и двойката скоро ще се раздели. А при смърт, пак се подарява плик с пари, с които близките да покрият разходите за погребението, но този път банкнотите трябва да са използвани. Символиката е, че вестта за смъртта, така те е изненадала, че си нямал време да подготвиш нови банкноти.

Следваше може би най-чаровният момент от цялата церемония – първата песен, която беше изпълнена от третокласници :

Името на песента е „Шиауасе нара те о татако“ – Ако си весел, пляскай с ръце. Текста и превода на тази и останалите песни,  можете да видите от долната картинка:

Свършиха песента и дойде ред на демонстрацията по карате:

Един от най-атрактивните моменти от деня – чупене на блокчета Итонг с голи ръце.

Подготовка:

Миг на концентрация:

И удар:

Отново песен, този път в изпълнение на четвърти клас:

Интересна прическа на някоя от участничките 🙂

След изпълнението на четвъртокласниците дойде ред и на демонстрация на оригами. Показано ни бе, как да си направим жерав.На входа на залата всички участници бяха получили предварително сгънат лист  с който можеха на място да си направят свой жерав:

Крайният резултат в малък и голям формат :

След направата на жерава, се насладихме и на бой с мечове – кратка демонстрация на бойното изкуство „“Кендо“

Отново песен в изпълнение на осмокласници, заедно с тяхната учителка.

Демонстрация на бойното изкуство „айкидо“ :

Отново песен, този път на 9-ти клас. Даже запомних и коя беше: „Островна песен“ от остров Окинава в изпълнение на учителката под музикален съпровод на учениците. Изключително въздействащо изпълнение:

След песента следваше демонстрация на японски театър:

С това общо взето се изчерпа програмата. На излизане от залата, се сблъсках с нещо, което съм пропуснал да видя преди това – аранжирането  на  цветя или както е по познато „икебана“:

И накрая снима за спомен от събитието с момиче облечено по традиционен японски начин:

Извинявам се за качеството на снимките, но от моята позиция в залата  не успях да направя по-добри. Ще си взема бележка за догодина и се надявам, подобни събития да се случват често, защото те ни обогатяват  с нови знания и емоции.

Химн на Пирогов


След химна на МеВеРе и последвалите ги колеги от Македония , дойде време и Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.Пирогов – да се отчете със свой химн. За мое най-голямо изумление този път творбата не е дело на вездесъщия Веско Маринов, а на Димитър Киров. Ето го и него:

Припев:
Клетва всички тук сме дали
на Хипократ верни во веков, (во веков)
служим с чест и без възхвала,
на род, родина и на вси (и на вси).

I.
Лекари, сестри, медици ние сме.
Пироговци във крак напред вървим до един.
На хората даряваме ний щастие,
сърцата си безкористно раздаваме.

Припев

II.
Наш учител и патрон Пирогов е,
лечител смел, хирург и педагог голям.
До днес от него учим се на труд, морал.
На болните живот и здраве да дадем.

Както се казва, гледам и не вярвам на ушите си. В първия момент си помислих, че нещо ми се е повредил календара  цъкнах в нета да проверя, и верно бе днеска било 15. ноември 2010 г, а не някъде преди 1990-та. Има нещо притеснително в тия химнове. Нещо много зачестиха напоследък и това не е на добре. Интересно ми е защо още НАП, Митниците и ГДБОП не са се отчели със свои песни. Особенно за ГДБОП – материал за възпяване си имат, колкото си искат. То не бяха Килъри, Лихвари, Цигари, Читанки, Факири и други тем подобни лирически герои, родени от гения на Ц.Ц. Химна на Пироговци се изпълнява от Хора на БНР и за първи път е представено на тъжеството по случай 200 годишината от рождението на Николай Иванович Пирогов, който сигурно се върти в гроба, като слуша какви глупости се пеят по негов адрес. Мислех, че ги е учил да лекуват, не да пеят. За мое най-голямо съжаление не успях да намеря видео от това знаменателно събитие 😦

Използвани са материали от Dnes.bg

Честит рожден ден, Русенски университет !


Днес се навършват 65-години от основаването на Русенския универститет. Той е започва съществуването си  на 12.11.1945 г. с Указ на регентския съвет, под името  Висше техническо училище. За кратко е закрит през 1948 и възтановен през 1954 г. От 21 юли 1995 г. с решение на Народното събрание се преименува на Русенски универститет „Ангел Кънчев“, а преди това е известен с редица имена, най-известното от които е ВИМЕС-  Висшия институт по машиностроене, механизация и  електрификация на селското стопанство. В момента има 8 факултета – 4 хуманитарни и 4 технически. В него се обучават над 8000 студенти от България и чужбина.По едно щастливо стечение на обстоятелствата успях да присъствам на тържеството по повод годишината, което се проведе в Доходното здание. Тържеството започна в 17 ч. и продължи до 19 ч. когато започна танцовия спектакъл на групата на Нешка Робева – „Видрица“. Тържествената част беше нормална за такова събитие- присъстваха министърът на образованието – Сергей Игнатов, областният управител на Русенска област – Пламен Стоилов, кметът на Русе – инж. Божидар Йотов, много представители на различни университети от страната и чужбина, както и унгарският и руският посланик или консул (не успях да разбера точно какъв беше). Нещото, което ми направи добро впечатление беше, че когато говореха чуждестранните гости им беше осигурен преводач от английски, което си е нормално. Това, което ми направи лошо впечатление обаче беше, че когато говори руският консул и представителя на Московския университет преводач нямаше. Сякаш всички сме длъжни да знаем руски. Вярно, че с оглед на застарелия преподавателски състав, който присъстваше в залата и го разбират руския, ние по младите, не сме го учили и не го разбираме. Нормално би било, да  се осигури преводач и от руски. Номера, че езиците ни са близки и всичко се разбира не вървят при събитие от такъв ранг. Като се изключи това дребно недоразумение тържеството си беше, както трябва.В 19 ч. започна и танцовият спектакъл на трупата на Нешка Робева – Видрица. Само една дума мога да кажа – респект.  Това нещо просто трябва да се види . Не може да се предаде с думи. Личи си, че са хвърлени много труд и усилия, за да се достигне до това ниво. Моите уважения за труда на тези танцьори и хореографката им. Доколкото разбрах, те ще имат представяне на новия им спектакъл на 10 декември в театъра. Билети могат да се закупят от касата на театъра. Можете да се насладите на част от танцовата магия, която ни предложиха тази вечер, като изгледате следно клипче – Спектакъл Видрица .

Имаш ли блог?


„Имаш ли блог ?“ – така се казва прекрасната блог- инициатива на издателство ЛИК. За какво става въпрос? От издателството публикуват списък книги от които, можеш да избереш една, те тия изпращат да я прочетеш  и да й напишеш рецензия. Хубавото е че няма значение дали рецензията е положителна или отрицателна, имаш пълна свобода на писане. Условието е да имаш блог, да си си избрал книга и да се свършеш с тях по емайл с който да се уточнят детайлите. Повече информация и  списък с книгите можете да намерите тук. Мисля, че това е едно похвално дело, защото до скоро в българското интернет пространство липстваше обективна информация за повечето книги и много трудно можеше да се намери някаква информация за тях извън официалните им резюмета. Реших и аз да дам своя принос и ще участвам в тази инициатива и очаквам скоро да получа книгата, която съм си харесал за рецензия. Очаквайте включване по темата 🙂

Ориент експрес.


Въпреки сивия и мрачен ден, вчера беше изключително щастлив ден за мен.  Имах удоволствието да се докосна до една жива легенда. Именно за нея ще ви разкажа сега – легендата за „Ориент експрес“, но първо да се изфукам 🙂

Ориент Експрес (на френски: Orient-Express) е луксозен пътнически влак на частната компании Venice Simplon-Orient-Express, пътуващ между Париж и Истанбул.За баща на „Ориент Експрес“ се счита белгиецът Жорж Нагелмакерс. Първото му пътуване започва на 4 октомври 1883. Първоначално влакът се казвал “Express d’Orien”, а през 1891 е преименуван на “Orient Express”. Пътувал два пъти седмично по маршрута Париж-Страсбург-Мюнхен-Виена-Будапеща-Гюргево, където с ферибот се пресичал Дунав и се стигало до Русе. В българския град чакал втори влак за 7-часов преход до Варна, откъдето с австрийски параход за 14 часа се прекосявало Черно море и се стигало до Истанбул. Цялото пътуване траело 85 часа.

Най-силният период на „Ориент експрес“ са 20-те и 30-те години на ХХ век. Влакът престава да обслужва редовна линия през 1977 г., но се запазва като сезонна туристическа атракция.

Сега по маршрута върви т. нар. “Nostalgie-Istanbul-Orient Express”. Той пътува за първи път до Истанбул през 1920 г. За него са използвани оригиналните вагони на „Ориент експрес“, произведени през 30-те години и реставрирани. Обзавеждането е много луксозно, предимно в дърво и кожа в модерния за времето стил „Ар деко“.Влакът представлява истински петзвезден хотел на релси, който се движи със скорост 100 километра в час и предлага на пътниците си една незабравима екскурзия между Франция и Турция. В трите вагон-ресторанта на влака – „Северна звезда“, „Ориентал“ и„Лазурен бряг“, храната се приготвя от френски готвачи и се сервира от италиански келнери. Във влака могат да пътуват около 100 души, за които се грижи 60-членен екипаж. Композицията е от общо 15 вагона, от които 7 спални, 3 вагон ресторанта, 1 клуб-бар, 1 вагон-баня със 7 самостоятелни кабини и фризьорски салон и още 3 сервизни вагона.Унгария и Румъния са предвидени като места, където туристите ще видят най-много красоти. У нас влакът спира не само в Русе, но и за кратко във Варна, където е предвидено посещение в дворецът „Евксиноград“.

В „Ориент експрес“ са пътували някои от най-известните и богати личности на ХIХ и ХХ век – Балзак, Флобер, Теофил Готие, Мата Хари, Марлене Дитрих, Кралица Елизабет II, Шарл де Гол и Никита Хрушчов. В него се развива и действието в романа на Агата Кристи „Убийство в Ориент експрес“. Света кръстосват няколко влака с името „Ориент експрес“. Копия на легендарния трен преминават още през Австралия, ЮАР и Тайланд.

Тази година легендарният влак започна пътешествието си от Париж на 27 август, а цените на билетите, които могат да се закупят само в Париж и Венеция са около  7000 евро

Ето и едно клипче , което показва обстановката вътре във влака. Пожелавам на всички, ако някога има възможност да се повози на този влак, да не я пропуска. Със сигурност изживяването ще си заслужава.

П.С – Ползвани са материали и снимки от интернет 🙂

Дунав (Русе) си отиде…


На заседание на управителния съвет на втородивизионния Дунав (Русе),
председателствано от кмета Божидар Йотов, беше взето решение
56-годишният футболен клуб да бъде закрит. Решението ще бъде
изпратено днес до Българския футболен съюз. Веднага футболистите
от отбора ще получат служебни бележки, даващи им право да преминат в
други отбори без финансов иск. До седмица ще бъде закрита и школата
към клуба и вече се подготвят документите за освобождаване на
работещите в нея треньори. Цялата статия можете да прочетете тук. Източник : Sportal.bg

Това беше. Свърши се. Който играл-играл, който не е – да е. Трудно е за вярване, но се случи – през 2010 г. се закрива футболен клуб с близо 60-годишна история. Благодарение на редица фактори, както и на некадърното управление на клуба водено от „любимия“ ни кмет Божо Куленския, последния  пирон в ковчега на клуба бе забит. Не съм голям фен на бг футбола и на мачове ходя рядко, но винаги подкрепям спорта. Необходимо е да има място където децата да спортуват и изразходват енергията си. Спортът освен здравословна функция има и възпитателна такава. За съжаление нашия мъдър кмет реши, че спорт не е необходим на русенци и направи всичко възможно да съсипе клуба. Куриозът е, че в Русе има 3 стадиона (Дунав, Локото и Градския), а няма футболен отбор. Поне да ги отворят сега за постоянно, да могат гражданите да тичат за здраве там. Пък ако ги и поддържат малко и да окосяват тревата около тях цена няма да имат.