За лошото време, спирките и още нещо….


Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Може и да е вярно, стига да си вкъщи на топло до бумтящата печка, а не навън на студа.  Напоследък като се позастуди, редовно ми се случва да ползвам градския транспорт и забелязах нещо, на което не бях обръщал внимание лятото. А именно новите спирки в Русе – едни такива красиви, прозрачни, с реклами и напълно неизползваеми. Абсолютно непригодни за целта за която са строени. Едни малки ламаринени пейки, на които двама души трудно се побират, (някой ми спомена, че им викали „пейки педерастки“ – защо ли). Покривите им пак прозрачни, за да гледаме как ни капе дъжда и ни пече слънцето. На всичкото отгоре разделени на две части и по средата е сложена реклама, да не би да пропуснем да информираме гражданите за поредното намаление и МОЛ. А това, че никъде в града, по спирките няма разписание на автобусите, кой ти го гледа. Важното е, че сме построили нови спирки. И за да не съм голословен прилагам снимка:

Искам да знам, как по дяволите да се скрия от дъжда на такава спирка? Предполагам, че трябва да остлабна малко и за да успея да се побера зад металната колона, че да ми пази завет? Вярно, че старите сприки бяха грозни и опасни, но поне пазеха от вятър и дъжд. А тия, от какво пазят? Във всички случаи не и от това, за което са предназначени. По тая логика, да бяхте боднали по един плажен чадър на мястото на спирката, по-евтино щеше да ви излезе. Не знам, кой е дизайнера на тия спирки и от кога не се е качвал в градски транспорт, но заслужава да го вържат да чака половин час  сутрин, автобус или тролей в такъв прекрасен ден като вчерашния с лек декемврийски дъждец и минусови температури. Прекрасният русенски вятър ще му издуха всички невероятни идеи, които му идват в празната глава и може да му проблесне да създаде нещо полезно. Мислех да пиша и за общината, къде са гледали като са одобрявали проекта,  кой е отговорен, какви пари струват тези спирки, но се отказах. За край, ще пусна няколко снимки, които взех от Интернет, как изглеждат спирките по Европата, към която толкова много се стремим, но явно няма да достигнем. Както казва Алеко – Европейци сме ний, байно, ама не чак дотам


Advertisements

Сетиха се – новото строителство не се вписвало със стария център.


Ruse News – Русенският портал за новини – Строителството в центъра не се вписва в Стария Руседето се вика, а добър ден. Сетихте се. Къде на майната си бяхте до сега да не видите, че онова стъклено недоразумение Роял, новата част на Дунав и това новото дето го строят на мястото на Пингвините въобще не му е мястото там и, че въобще не се вписват в пейзажа. Вече каквото  и да говорят, е след дъжд качулка. Късно е. Алчността, селенията, простотията и липсата на мозък, постепенно завладяват и загрозяват любимия ни град 😦 Нито искам да знам, кой е виновен, нито ме интересува. Факт е, че няма да има последствия за него, а за нас ще остане да се любуваме на изцвъканите от л….на!

Паспортна одисея или отново безумия в районното… (част 2)


Няколко месеца след фал старта на системата за новите документи, все още издаването им е кошмар за редовия гражданин.  Живея близо до районното и какво наблюдавам всеки ден – хора от вечерта застават пред районното, вписват се в списъци в тетрадка, някои от тях спят по пейките за да пазят ред и на сутринта евентуално да се доберат до заветното гише. Скандалите са ежедневие. Да не говорим, че дори с много късмет цялото това нещо отнема близо 2 дни и една камара нерви. Близо 3 месеца след старта, на кампанията в районното се сетиха, да си сложат компютърна система с номерца и да си удължат работното време. Пуснаха системата в петък сутрин и към 11 ч по обяд, тя вече издаваше номерца за следващата сряда. Безумие някакво. Толкова трудно ли беше, да се чукне 1 справка на компютъра и да излезе – толкова и толкова граждани трябва да си сменят личните карти, ще е натоварено, нека да сложим няколко човека в повече по гишетата на временни договори докато мине кампанията и всичко да мине нормално. Но, не – трябва да е по трудния начин – 1 служителка за приемане и 1 за предаване.  МВР отново доказва, че най-много мрази да мисли. Толкова не можеха да се сетят, че ще има бум на подаване на документите особенно летните месеци, когато всеки иска да пътува навън или пък се връща от чужбина да си подмени документите. С това отношение и обслужване има много да ги чакаме нашите приятели и роднини заминали да работят в чужбина да се върнат. Ще се върнат, ама друг път.

Отново за МВР…. (част 1 )


Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно! Ето протокола за освобождаване на групата на КИЛЪРИТЕ. Направих си труда да подчертая по-важните елементи, на които следва да се обърне внимание.

П Р О Т О К О Л

гр.София, 03.08.2010 год.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение в публично съдебно заседание на трети август 2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: *************

ЧЛЕНОВЕ: *************
*************

при участието на секретар…*****************…………………….………………………
и прокурор………**********…………….…..….……..……сложи за разглеждане
ВНЧД №………….291……..по описа за….……………..2010……….……………година,
докладвано от съдия *******…………..……………….……………………………………

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ след съвещание, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 и следващите от НПК.
Същото е образувано по повод постъпили жалби от обвиняемите Я.П., М. И.,
В. К., Г.П. и П.С. срещу определение на СОС, с което по отношение на
тях са определени мерки за неотклонение „задържане под стража“ .

За да определи най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо
обвиняемите, първостепенният съд е счел, че от доказателствата по делото
може да се направи обосновано предположение за тяхното участие в
извършването на деянията. Поначало в производството по първоначално
определяне на мярка за неотклонение най-същественият въпрос, подлежащ на
обсъждане е този дали е налице обосновано подозрение за участието на
дееца в инкриминираното деяние. Вярно е, че преценката по този въпрос не
е в обхвата на преценката на доказателствата, която се извършва при
постановяване на присъдата. При всички случаи обаче, принципите на
демократичната държава, каквато претендира, че е Република България,
изискват спрямо едно лице да бъде взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ ако подозрението, че е извършило престъпление е обосновано,
т.е. ако по делото са събрани достатъчни, макар и понякога в минимален
обем доказателства, за неговото участие в деянието, за което е обвинен.
При това изискването на закона е обоснованото предположение да се
извлича от годни доказателствени източници, а не от докладни записки,
справки и кореспонденции, съдържащи информация от оперативно естество.
Съгласно доказателственото право предмет на доказване в наказателния
процес е съвкупността от тези факти и обстоятелства, които трябва да
бъдат установени, за да се реши правилно разглежданото дело. Тези факти и
обстоятелства следва да бъдат установени по реда и способите,
предвидени в НПК, за да бъдат годни за оценка, при извършването на
съответните фактически изводи относно авторството на деянието, механизма
и начина на извършването му. Необходимо е също така да се отбележи, че
още в ІІІ курс в Юридическия факултет, студентите по право учат
основните форми на съучастие и от този момент натам дори за тях е ясно,
че подбудителството и помагачеството са особени форми на съучастие, при
които подбудителят и помагачът отговарят само за това, за което умишлено
са склонили или подпомогнали извършителя и то само ако е установено, че
той е осъществил деянието, за което те са го подпомогнали или
подбудили.
По настоящото дело по безспорен и категоричен начин са
установени няколко обстоятелства. Такива са обстоятелствата, свързани с
времето и мястото на извършването на престъплението по чл. 116 от НК
спрямо пострадалите Ю.Г. и Б.В., самоличността на пострадалите лица,
местопребиваването им преди престъплението, лицата, с които са се
намирали в ресторант „Орлови скали” – к.к. Боровец, откъдето са
тръгнали, посоката в която са се придвижвали, а именно с. Бели Искър.
Установено е също така, че покушението спрямо тях е осъществено чрез използване на
оръжие – автомат „Калашников”, калибър 7,62 мм, като на
местопрестъплението са намерени гилзи именно от такъв вид оръжие.
Друго, което е установено по несъмнен начин по делото е, че в дома на
обвиняемия М.И. при извършеното претърсване е намерен автомат
„Калашников”, калибър 7,62 мм, 20 броя патрони за същото по вид оръжие и
карабина марка „Манлихер” образец 1895 г., калибър 8 мм. Извършена е
комплексна експертиза, от заключението на която се установява, че
посоченото оръжие е годно да произвежда изстрели и че патроните също са
годни. Особено важен факт се установява от заключение на същата
експертиза, а именно, че с намереното в дома на обвиняемия М.И. оръжие
не е извършено престъпление, регистрирано на територията на страната,
включително и това, че намерените на мястото на покушението на Ю.Г. и
Б.В. гилзи не са изстреляни от това оръжие. С други думи, в дома на
обвиняемия И. автомат не е оръжието, с което са били простреляни Г. и В.
От изготвената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства,
представена в днешно съдебно заседание е видно, че върху обтривка от
ложата на автомата се наблюдава биологичен материал от 2 лица, като част
от биологичния материал произхожда от М.И. Върху обтривка от
ръкохватката на автомата е открит биологичен материал от лице от женски
пол и не са открити следи от биологичен материал от обвиняемите П.С.,В.
К. и Г. П.
По делото са извършени множество процесуално-следствени
действия – претърсвания на имоти, помещения, автомобили, огледи на
местопрестъплението, оглед на веществени доказателства, разпити на
свидетели. Изготвени са също така множество справки относно
регистрирането на т.нар. предплатени карти за мобилни апарати, издадени
от мобилните оператори М-тел, Глобул и Виваком. Установено е чрез тези
справки от какви номера на такива карти са провеждани разговори и
SMS-кореспонденция от клетките на мобилните оператори, намиращи се в
района на извършване на престъплението спрямо пострадалите Ю.Г. и Б.В.
Установени са изходящите и входящите обаждания и съобщения от тези
номера към номера на други мобилни телефони, намиращи се в други клетки
на мобилните оператори в страната. Установено е също така, че нито един
от тези номера, съответно предплатени карти, не се води на името на
някой от обвиняемите.
Следва да се отбележи, че една част от номерата, за които са приложени справки са на карти, регистрирани на имената на лица, които по някакъв начин са свързани с обвиняемите. По отношение на тези връзки е изготвена подробна докладна записка, в която е анализирана цялостната информация, постъпила от мобилните оператори.
Макар и изключително подробна, посочената докладна записка не е писмено
доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК.
Информацията, която се съдържа в тази докладна записка има единствено
оперативен характер и може да бъде само насочваща по отношение на
органите на досъдебно производство, които са длъжни да събират годни
доказателства, чрез доказателствени средства такива, каквито са
предвидени в НПК.
Разпитани са, по повод тази посочена докладна записка, някои от лицата, на чието име са издадени предплатените карти. Установено е чрез разпит на свидетелите В.В., В.М. и  Л.Ц. пред съдия, че първият е закупил общо 5 карти на свое име, които
по молба на свидетеля М. му ги е предоставил за ползване. Свидетелят М.
от своя страна ги е предал на Л. Ц., а той на обвиняемия П.С.
Разговорите, засечени между тези номера в нощта на извършване на
покушението над Ю.Г. и Б.В. са осъществени от клетки, в района на които
са се намирали съответно обвиняемите М.И., В. К. и П. С. Липсват
доказателства обаче, че по същото време предплатените карти са
използвани именно от обвиняемите, а не от други лица. Освен това,
посочените разговори не са единствените проведени в района на клетката
на съответния мобилен оператор, в посочения отрязък от време, за да се
твърди, че само свързаните с покушението върху Ю.Г. и Б.В. лица са се
намирали в посочените райони.
Установено е по делото, чрез показанията на свидетелите Е.И., И. Б., А.А., И.Д. и Р.К., както и от заключението на техническата експертиза на запис от охранителна видеокамера на паркинга и входа на х-л „Самоков” в к.к. Боровец, че действително в нощта на 19 срещу 20.06.2010 година, когато е извършено престъплението по 116 от НК, обвиняемият М.И. се е намирал близо до района на местопрестъплението. От същите посочени по-горе свидетелски показания и доказателства, включително и от днес представените такива се установява какъв е бил маршрута на движение на М.И., причината, за да бъде по същото време на това място и интервалите от време, през които е пребивавал близо до мястото на покушението. От разпита на свидетелката Е.И.се установява, че двамата с обвиняемия М.И. са предприели пътуване до к.к. Боровец с лекия автомобил на същия, че по пътя на два пъти автомобилът е аварирал – веднъж пукал гума и веднъж е бил спиран за проверка от полицейски патрул. Установено е също така, че около 5.30 часа на 20.06.2010 г. обв. М.И. и Е. И. са се регистрирали в х-л „Самоков”, който са напуснали към 14 часа на същия ден.
От показанията на тази свидетелка се установява и един друг, важен за
настоящото производство факт, а именно, че по време на пътуването от
София до х-л „Самоков”, тя и М.И. са били с изключени GSM-и като
свидетелката подробно обяснява причината, поради която са направили
това.
Установено е също така, че по време на покушението срещу Ю.Г.
и Б. В. обвиняемият П.С. се е намирал в гр. Варна, а обвиняемия К. – в
гр. София, в ж.к. „Младост-3”. Тези обстоятелства се извеждат от
показанията на свидетели и справки от мобилните оператори, за проведени
разговори от карти, регистрирани на имената на обвиняемите С. и К.
Друго, което е установено по делото е, че обвиняемият Я.П. се е познавал с
обвиняемия П.С. П.С. се познава с обвиняемия В.К. Обвиняемият М. И. се
познава с Я.П. и е кръстник на детето на Г.П. Тези обстоятелства се
установяват от показанията на множеството свидетели, разпитани по
делото.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Б.Й., който в
момента се намира в затвора по повод на извършване на тежки умишлени
престъпления. От разпита на този свидетел се установява, че през 2008
година обвиняемият Я. П. е поискал от него да извърши убийството на Ю.Г.
по искане на сръбския гражданин С.Й. П. го снабдил с пистолет, а след
това и с пушка с оптически мерник. Свидетелят Б. Й. нямал намерение да
извърши деянието, затова върнал пушката под предлог, че не е точна, а
пистолетът предоставил на свой приятел К.Й., в дома на когото била
извършена кражба и пистолетът изчезнал. От показанията на свидетеля Б.Й.
е видно, че мястото, където е осъществено покушението срещу Ю.Г. на
20.06.2010 година му е било посочено по-рано от обвиняемия Я.П. В
определена степен тези показания се потвърждават от изложеното от
свидетеля К.Й., който възпроизвежда това, което му е било споделено от
св. Б.Й, без да има преки впечатления за събитията и фактите, за които
дава показания.

Тук е мястото да се посочи, че по делото не са
приложени каквито и да е материали, свързани с известни предходни
покушения по отношение на Ю. Г., за да се прецени евентуалната връзка
между показанията на свидетеля Б. Й. и действията на обвиняемия Я.П.
От всички така изложени, установени по делото факти, първоинстанционният
съд е изградил извода, че са налице достатъчно данни, за да се направи
обосновано предположение относно авторството на деянието, в извършването
на което са обвинени петимата обвиняеми. Този извод не се споделя от
настоящия въззивен състав, поради следните съображения:
По отношение на обвиняемия Я.П. е повдигнато обвинение за това, че е
подбудил обвиняемия П.С. да убие Ю.Г. СОС се е позовал на показанията
на свидетелите Б.Й., К.Й., В., М. и Ц., както и на разпечатки на
изходящи и входящи номера на мобилни телефони. Дори да се приемат за
достоверни показанията на свидетелите Б. и К. Й., че през 2008 г.
обвиняемият П. е поръчал убийството на Ю.Г., от тях не може да се
направи извод, че същият има някакво участие в престъплението, извършено
2 години по-късно.
Липсват каквито и да било доказателства по делото, че обвиняемият П. е подбудил обвиняемият С. да осъществи престъплението по чл. 116 от НК. Следва да се отбележи, че на С. не е повдигнато дори обвинение за извършителство, за да се преценява доколко е
осъществено склоняване от страна на П. спрямо С. Действително
обвиняемите П. и С. са се познавали и са се срещали в гр. София, в гр.
Самоков и в к.к. Боровец, което се установява от разпита на различни
свидетели, депозирали показания по делото. Само от това познанство обаче
не може да се направи извод за авторството на деянието. Не е установено
по делото преди, по време и непосредствено след извършване на деянието
между двамата да са провеждани разговори било лично, било по мобилни
апарати, ползвани от тях, а още по-малко доказателства, от които да е
направи извод, че П. умишлено е склонил С. да извърши престъпление
спрямо Ю.Г. Нещо повече, от нито едно от доказателствата не се
установява между обвиняемия П. и пострадалия Г. да е имало някакви
конфликти, противоречия, конкурентни икономически интереси или други
проблеми, които да мотивират обвиняемия П. да извърши такова
престъпление. За такива не говорят дори близките на Ю. Г.
Всичко изложено се отнася и за обвиненията, повдигнати срещу обвиняемия П.С. И
по отношение на него не са установени факти, от които да се направи
извод, че е познавал лично Ю.Г. и че са имали неразрешими конфликти
помежду си, които да го мотивират да извърши престъпление спрямо него. В
деня на извършване на престъплението по чл. 116 НК обвиняемият С. се е
намирал в гр. Варна. По делото отсъстват годни доказателства, че по
някакъв начин той да е подбудил обвиняемия К. и обвиняемия И. да
подпомогнат, а обвиняемия П. да извърши престъпление по чл. 116 от НК.
Такъв извод не може да бъде направен само въз основа на разпечатките от
разговори, проведени между няколко номера на мобилни телефони. Тези
разпечатки не са доказателство, че именно посочените четирима обвиняеми
са се обаждали от тези номера и са говорили помежду си. Следва да се
отбележи, че у тях не са намерени предплатени карти с посочените номера.
Но дори и да се приеме, че именно обвиняемите са говорили от
предплатени карти с посочените номера, само това не е достатъчно, за да
се приеме, че те са осъществили вмененото им деяние.
От обвиненията, повдигнати срещу обвиняемите и от всички материали, събрани по делото, не става ясно как и с какво обвиняемите К. и И. са подпомогнали
обвиняемия Г. П. да осъществи деянието. Липсват от друга страна каквито и
да било доказателства, че именно Г.П. е прекият извършител на
престъплението по чл. 116 от НК. Органите на досъдебното производство не
са се постарали да установят къде се е намирал по време на
престъплението обвиняемият Г.П. По делото липсват веществени
доказателства, свидетелски показания или експертни заключения, които да
сочат обвиняемия Г.П. като пряк извършител на деянието. Не е немерено
оръжието на престъплението, от мястото, където е стоял стрелецът,
установено по делото, не са иззети биологични следи, които могат да
бъдат свързани с обвиняемия Г.П. Всичко това не само, че разколебава
обвинението, което е повдигнато конкретно срещу обвиняемия Г.П. но и
това, повдигнато срещу останалите обвиняеми, тъй като при липсата на
доказателства, че именно той е физическият извършител на престъплението
не може да се направи извод, че другите трима обвиняеми съответно са го
подбудили или подпомогнали да го осъществи.
Тук следва да се отвори една скоба, за да се обсъди представеното в днешното съдебно заседание заключение на съдебно-психологична експертиза. Прави впечатление
формулировката на задачата, поставена на експерта, а именно : „ Да се
извърши психологично изследване на лицето Г.П.П., при което да се
установи съпричастността му към извършено престъпление по досъдебно
производство № 429/10 г.”. Прави впечатление също така и заключението на
тази т.нар. експертиза: „С много голяма степен на вероятност може да се
твърди, че описаните в експертизата емпирични наблюдения и данни от
психологичното изследване на Г.П. свидетелстват за съпричастността му
като пряк извършител на убийството на Ю.Г., отговарят на истината. С
голяма степен на вероятност може да се твърди, че споделената и
потвърдената в реакциите и отговорите на П. информация, свързана с
престъплението – убийството на Ю.Г., е достоверна”. Макар информацията,
съдържаща се в т.нар. психологична експертиза да е представена във вид
на експертно заключение, то същото няма характер на такова, защото в
него не се съдържат констатации, направени въз основа на специални
знания, каквито съдът не притежава, а единствено личните впечатления на
експерта за поведението на обвиняемия и предположението му на какво се
дължи това поведение. Следователно в цитираната експертиза е направен
опит по недопустим начин чрез едни, всъщност свидетелски показания да се
обоснове едно съмнително поведение на обвиняемия, а оттам и
съпричастността му към разследваната престъпна дейност. Поставената
задача на експертиза поначало е недопустима, тъй като не може да бъде
предмет на експертна оценка, понеже не се изискват знания от областта на
психологията, за да се установи дали определено лице е извършител на
престъпление. Това е правен въпрос, отговор на който може да бъде даден
единствено и само от съда.
Следва да се отбележи, че по делото са представени и писмени материали, озаглавени „Справка относно получена информация при прилагането на СРС”. В тази справка са преразказани в сбит вид част от разговорите между различни лица. Тези материали нямат
характера на веществени доказателствени средства, събрани чрез СРС по
реда на НПК, поне във вида, в който са приложени по делото, поради което
настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги обсъжда.
По отношение на обвинението по чл. 321 от НК, повдигнато срещу обвиняемите
С., К., И. и П., за това, че първият е организирал и ръководил, а
другите трима са участвали във въоръжена престъпна група, изобщо не са
събрани никакви доказателства, даващи основание да се направи извод в
тази насока. Според разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК организирана
престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица,
с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за
които се предвижда наказателна отговорност над 3 години „лишаване от
свобода“. Единствените доказателства, които свързват четиримата
обвиняеми са свидетелски показания, както беше посочено по-горе, от
които се установява, че М.И. е кръстник на детето на Г.П., че П.С. се
познава с В.К. и т.н. Липсват обаче доказателства за наличието на
какъвто и да било общ умисъл у тези четирима обвиняеми за извършването
на каквото и да било престъпление. Не са налице доказателства не само,
че съществува такава група и че обвиняемите са участвали в нея, но и че
тази група е била въоръжена.
Настоящият съдебен състав, с оглед изложеното намира, че по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието по чл. 115 от НК, в което е обвинен Я.П.
и авторството на деянията по чл. 116 и чл. 321 от НК, в които са
обвинени К., С., И. и П.
При липса на основната предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се налага обсъждането наличието на опасностите, визирани в чл. 63 от НПК, а именно опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление
при по-лека мярка за неотклонение. Не се налага и обсъждането на
въпросите, свързани със здравословното състояние на обвиняемите и
възможността същите да пребивават в условията на арест.

Единствено по отношение на повдигнатото срещу обвиняемия М. И. обвинение
по чл. 339 от НК по делото са събрани достатъчно доказателства, от
които да се направи обосновано предположение, че именно той е автор на
деянието. Както беше посочено по-горе от дома на обвиняемия И. са иззети
автомат „Калашников”, калибър 7,62 мм, годно да произведе изстрел и 20
броя патрони същият калибър, предназначени за същия вид оръжие. Иззета е
и пушка карабина „Манлихер”, по отношение на която не е изготвена
балистична експертиза, от която да е видно, че пушката е годно
огнестрелно оръжие. Както беше посочено по-горе, от заключението на ДНК
експертиза на веществени доказателства се установява, че по обтривка от
ложата на автомат „Калашников” е намерен биологичен материал от
обвиняемия М.И. Всичко това е достатъчно да се приеме, че е налице
съпричастност на обвиняемия И. към извършване на престъплението по чл.
339 от НК. Това престъпление е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК, тъй като за него се предвижда наказание над 5 години „лишаване
от свобода“.
Освен наличието на основната предпоставка за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия
И., а именно-обосновано предположение относно авторството, настоящият
съд намира, че е налице и реална опасност при по-лека мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ той да извърши друго
престъпление. Основание за този извод дава приложеното по делото
свидетелство за съдимост, от което е видно, че обвиняемият М.И. е
осъждан с влязло в сила споразумение за същото по вид престъпление по
чл. 339 от НК. Наложеното му наказание пробация за това престъпление не е
постигнало целите си и не е подействало възпиращо спрямо обвиняемия И.
да извърши друго престъпление, а именно това по настоящото наказателно
производство. Това дава основание на настоящия съдебен състав да
прецени, че определението на СОС в частта, с която по отношение на
обвиняемия М.И. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
макар и по други съображения, е обосновано и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Следва да се отбележи, че видно от изготвеното и
приложено по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
здравословното състояние на обвиняемия М.И. позволява същият да
пребивава в помещенията на ареста. Вярно е, че в заключителната част на
тази експертиза е посочено името на обвиняемия Я.П., но съдът намира, че
в случая става въпрос за техническа грешка при изписването на името.

Предвид липсата на доказателства за съпричастност на останалите
обвиняеми П., К., П. и С. към престъпната дейност, в която са обвинени,
според настоящия съдебен състав определението на СОС следва да бъде
отменено в посочената част, като по отношение на тези обвиняеми бъде
взета мярка за неотклонение „подписка“.

С оглед на всички изложени съображения и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение, постановено на 26.07.2010 година по НЧД №
625/10 г. по описа на СОС в частта, с която по отношение на обвиняемите
Я. П., П.С., В.К. и Г.П. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.

ВЗЕМА по отношение на обвиняемите Я.Х.П.,
П.В.С., В.П.К. и Г. П.П., обвиняеми по досъдебно производство № 429/10
г. на РУ на МВР – Самоков – „Подписка“.

ПОТВЪРЖДАВА
посоченото определение в частта, с която на М. Р.И. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 429/10
г. на РУ на МВР – Самоков.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Обвиняемите П., С., К. и П. да бъдат освободени от арестните помещения, освен ако не се задържат на друго основание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 16.30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………….

Цецо Цветанов орева орталъка, що ги пуснали. Ми то си пише – нямате годни доказателства. Позволиха на лица с неюридическо образование да стават разследващи полицаи и после се чудят, що не им минават делата. Ами, докато не се научите да ги събирате грамотно няма и да минат. Браво на съдийките, че не са се поддали на медийното шоу, което им спретнаха и решават по съвест и по закон. Нека да има повече такива, като тях. Прави впечатление, че масово хората, задържани по широко афишираните акции на МВР са пуснати на свобода, което никак не говори добре за действията на полицията. Не съм чел материалите по делата, но бас държа, че половината са пуснати точно на това основание – негодни доказателства. Явно проблемът, не е само в съда. Време е полицията да се вгледа в себе си, и да започне да държи на качеството, а не на количеството. Иначе се получава, като в онази пословица : „Вижда сламката в чуждото око, а не вижда гредата в своето“ . Трябва да се разбере, че полицията и съдът са взаимозависими един от друг и когато едните се дърпат, това не води до нищо хубаво. Резултатите от това „дърпане“ ги виждаме всеки ден – незачитане на закона, пускане на престъпници на свобода и т.н.

Очаквайте част 2 – Паспортна одисея или  отново безумия в районното…

„Шибан народ“ – поредната изцепка на Божидар Димитров


Някак си незабелязано мина в медийното пространство поредната изцепка на проф. Божидар Димитров. Ето за какво иде реч:

„Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба бе, ей тва не мога да си
обясня, при тоя шибан народ, при тия шибани колеги, защо такава злоба
към колегата си, защо такива работи правят – ние българите сами ще се
изядем наистина…“

ТУК можете да чуете цялото интервю.

Само като вметка ще кажа, че за такива приказки, някъде из милата ни татковина  бият и то доста. Недопустимо е министър да ползва подобен махленски език и ако бяхме нормална държава този плуджек, до сега трябваше да си е подал оставката, а не да се развява по телевизиите. Не знам, каква работа върши като министър и не ме и интересува, но силно се съмнявам, че човек, който си позволява такъв език пред медиите ще да е свършил нещо значимо. Така, че според мен му е време да си ходи да преподава на студентите си и да не се вре там където не му е работата. Макар, че лично аз не бих искал човек с такъв изказ и мислене за народа си, да ми преподава история. По-добре го пенсионирайте и му наложете доживотна забрана да се появява по телевизията, независимо какъв капацитет е! Ако това ни е „най-патриотичният“ министър,  за какъвто сам се пише наш Божидар по-добре да нарамвам торбичката, и да поемам оттатък моста*.

* Оттатък моста – русенски израз, означава да минеш Дунав мост и да поемеш по Европа : )

Акция „Къде е общината?“


Акция под надслов „Къде е общината?” проведоха  обитатели на русенския ж.к. „Изток“.

Повод за протеста им е нехайството на Общината, която според тях не полага елементарни грижи за междублоковите пространство. В резултат на това тревните площи са пълни с най-различни паразити, напоследък, по думите им, се появили и змии. Това накарало група доброволци да грабнат коси и мотики и да почистят пространството между блоковете „Камен“, „Ния“, „Лазар“ и „Боряна“. Общината да отдели повече средства за хигиенизирането на районите, настояват недоволните русенци.
Източник: ruse-news

О,чудо! Не мога да повярвам! Русенци се размърдаха и взеха съдбата си в ръце. След провежданата от кмета „Акция Комари“ дойде време и гражданите да отвърнат на удара с „Акция „Къде е общината?““. След като видяха, че „от нийде взорът надежда не види“  и че са забравени от „Бог, цар, Бойко и кмет“ русенци се сетиха за старата детска приказка за неволята и се хванаха сами да си оправят междублоковите пространства. Винаги съм се питал, защо трябва да опре ножа до кокала за да стане нещо в тази държава?

Акция „Комари“ – поредната наглост на кмета!


Понякога имам чувството, че живея в тъп, ама много тъп виц. Кое породи това чувство в мен ? Eто това – това:

Обявиха акция „Комари“, търсят се спонсори
Община Русе обявява дарителска акция „Комари“, съобщи пред журналисти кметът Божидар Йотов.

Повод за пресконференцията му беше започналата във Фейсбук гражданска акция, както и публикациите на местните медии по темата.
Парите в общинския бюджет за борба с жилещите насекоми са почти изчерпани, ще стигнат колкото за едно третиране, оплака се градоначалникът. Допълнителни затруднения създава и фактът, че поради липса на средства и в Гюргево, на отсрещния бряг на Дунав, не е извършвана обработка срещу кръвопиещата напаст. Затова общината се обръща към русенските бизнесмени и гражданите с молба да помогнат според възможностите си, за да могат до края на лятото да бъдат извършени поне 2 третирания. Набирателната сметка за подпомагане на войната с комарите е:
ТБ „Инвестбанк“ АД – клон Русе
IBAN: BG96IORT73798400080000 BIC: IORTBGSF
Вид плащане: 445100
В търсене на изход от ситуацията Йотов е написал и писмо до премиера Бойко Борисов с молба да удари бюджетно „рамо“ със скромните 55-60 000 лв. Поради ограничения финансов ресурс тази година няма да успеем да се справим с тази напаст, която създава проблеми не само от битово, но и от икономическо естество, тъй като заради комарите има отлив на туристи, а това пряко рефлектира върху приходите в общинската хазна, пише в депешата си градоначалникът.
Въпреки безпаричието съм разпоредил при подходящи климатични условия обработката да започне още в петък, каза още Йотов. Той допълни, че ангажираните за това фирми са поели ангажимент, вместо за 3 дни, какъвто е стандартния срок за обработка на града, пръскането да се извърши само за 1 нощ. За целта ще бъде ангажирана допълнителна техника. Като допълнителна мярка е разпоредено на фирмите „Вектор“ и „Паркстрой“ да ускорят работата си по окосяване и почистване на зелените площи, където обикновено се крият жилещите насекоми. – източник: http://www.ruse-news.com

Искам да задам простичкия въпрос – защо плащам данъци? Нали целта на занятието с данъците е, че давам някакви пари срещу насрещна услуга, която трябва да се извърши от Общината. Проста сделка – давам за да получа. А в момента какво се получава, ние сме си платили за да ни ядат комарите. Не можете да ме убедите, че не са знаели, че има такъв проблем и за това не са го предвидили. В Русе винаги е имало комари, не са се появили внезапно тази година само да правят сечено на кмета и администрацията му. За неокосените градини и паркове на искам и да почвам да говоря. Мисля, че е нагло от страна на общинската администрация и кмета, да искат пари от гражданите и бизнеса за нещо, което трябваше да са го предвидили и това да е залегнало при създаването на бюджета. Защо трябва да плащаме два пъти за нещо, което при малко повече разумна мисъл трябваше да е свършено до сега и да сме забравили за него. Да дадеш два пъти пари за несвършена работа – това го няма никъде!  И едно напомняне – на зима ще вали сняг, да не забравите, както забравихте сега комарите.

Радостното в цялата ситуация е, че на русенци им писна да си траят и почната гласно да изказват недоволството си. Създадената в Facebook група Искам да се пръска против комари в Русе в момента е подкрепена от над 5000 души, а другата група :  Общинатааааа, напръскайте против тия комари!!! наброява 4200 човека. Значи, можело да станат работите. Почнаха да мърморят  хората и общинарите се поразмърдаха. Явно това е пътя – да ги притискаме постоянно, да си вършат работата, защото ако оставим само на тях , ще ни изядат комарите .