Как да караме колело в града


Провокиран от дискусията-С велосипед в Русе в Facebook, реших да напиша няколко съвета за придвижването с колело в градски условия. Тези съвети са базирани на близо 5 годишния ми опит в градско каране. Да чукна на дърво за сега инциденти нямам и затова си позволявам да дам тези съвети. И така, започваме :

  • Спазвай правилника. Кой правилник? Естествено, че става дума за най-неспазвания правилник в държавата – този за движението по пътищата. В закона не е писано много, но и това стига за да ни опази живи :
Раздел XVIII. Особени правила за някои участници в движението

      Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
      1. спирачки;
      2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
      3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред
и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на
червена светлина отзад;
      4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани
на колелата.
      Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение.
      Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:
      1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
      2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да
освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
      3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или
да се държи за него;
      4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на
превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
      5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за
пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
      Чл. 82. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако
пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.

Малко или много, щом сме на пътя ние сме участници в движението и сме длъжни да спазваме правилата. Вярно е, че щом си с колело почти никой в България не те брои за човек на пътя, но за бога спазвайте проклетия правилник!

  • Винаги, ама абсолютно винаги, преди да предприемете някаква маневра се огледайте и подайте сигнал. Ако аз съм шофьор зад вас, няма как да знам какво ще правите. На колелото няма мигачи за да се ориентирам, за това подайте сигнал с ръка, че ще завивате или ще правите някаква друга маневра. Ето какво пише в правилника за маневрите:

Глава четиринадесета.

МАНЕВРИ И СИГНАЛИ

Чл. 76. „Маневра“ е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни.

Чл. 77. (1) Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

(2) Сигналът за извършване на маневра се подава със светлинни пътепоказатели, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с ръка.

(3) При извършване на маневра, свързана с излизане – частично или напълно, от заеманата пътна лента, водачът е длъжен да подаде сигнал, съответстващ на страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.

Чл. 78. (1) Сигналите, подавани от водачите при маневри, са:

1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани – сигнализира потегляне от крайната дясна част на пътното платно, преминаване в съседна лява пътна лента, завой наляво, завиване в обратна посока или спиране за престой или паркиране в крайната лява част на пътното платно;

2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре – сигнализира потегляне от крайната лява част на пътното платно, преминаване в съседна дясна пътна лента, завой надясно или спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно;

3. лява или дясна ръка, изпъната нагоре – сигнализира спиране.

(2) Сигналът, подаван от водача със светлинен пътепоказател, се прекратява непосредствено след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 79. Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.

  • Папагалската ми теория – или иначе казано, стремете се  да сте максимално забележими по пътя. За целта може да се използват различни видове фарове, светло-отразители и най-важното – сигнална жилетка. Жилетката е евтина някъде от порядъка на 2-3 лв, но може да спаси живота ви. Предимството й е че се забелязва от далече и кара шофьорите да забавят скоростта (обикновено си мислят, че сме катаджии и като видят, че сме колелоездачи, ни благославят по роднинска линия, но това да му е кисура). Дори да нямате фар или отразители, винаги слагайте жилетка нощно време. Колкото и да са осветени улиците, колкото и да ни виждат на фарове шофьорите, друго си е да знаеш, че се забелязваш от далеч.
  • Дръжте си колелото в изправност – гуми, спирачки – задължително да са изправни. Никога не знаеш, дали някой пешеходец няма да те изненада или някой идиот няма да ти сече пътя и да ти се наложи да спреш внезапно.
  • Не говорете по телефона докато карате. Освен, че ви кара да карате с една ръка, тази дейност разсейва и лесно може да доведе до злополука. Я в някоя дупка, каквито „не“ се срещат по нашите пътища, я някой пешеходец ще изскочи или пък ще се намери някой да ти отнеме предимство. Гледайте си пътя и говоренето го оставете за после или спрете и говорете на воля. Можете да ползвате  хендс-фри.
  • Избягвайте натоварените пътища. Винаги има повече от 1 начин да стигнеш до дадено място. Аз предпочитам второстепенните улички и тротоарите, тъй като няма движение по тях и често пъти стигам по-бързо по тях, отколкото по главните улици. Хубавото на колелото е, че може да мине отвсякъде 🙂
  • Носете очила, когато карате. Изключително неприятно е, някоя муха или някаква друга хвърчаща гад да се забие в окото, докато карате.
  • Носенето на каска и ръкавици е по избор, който иска да ги носи, но ръкавиците са полезни при по-студено време, защото иначе много бързо ръцете вкочанясват.
  • Пазете пешеходците, когато карате по тротоар или на място, където има много хора. Помнете, че децата и пенсионерите са непредсказуеми, никога не знаеш на къде ще им щукне да хукнат и обикновено не се оглеждат като пресичат.
  • Горещо препоръчвам и ползването на огледало. Винаги е полезно да виждаш, кой стои зад гърба ти, особено в час пик или при по-натоварени улици. Върши страхотна работа при опазването от таксита. Пазете се сами, за да ви пази и Господ!
  • Приемете, че шофьорите и пешеходците по презумпция са идиоти, които ви пречат да карате спокойно 🙂
  • Вземете си дебела верига и катинар или стоманено въже  с ключ. Нека да е дълга поне около 1 метър за да може да се връзва и за по-дебели места (дървета, стълбове). Добър вариант е също да си вземете 2 стоманени въжета със заключалки – по-дебела и по-тънка. Никой крадец няма да се занимава да разбива 2 ключалки, тъй като те изискват повече време, а с времето нараства и вероятността да го хванат.
  • Заключвайте колелетата на оживени места или поне места от където можете да го наблюдавате.
  • Не е лошо да имате и стойка за вода и шише вода на колелото. Въпреки късите разтояния през лятото на всеки може да му се случи да му прилошее.
  • И последната точка, специално за мъжете. Не се заглеждайте много-много по мацките по улиците, че току сте прегърнали някой стълб. Помнете стария лаф „Миг невнимание,  после цял живот мъртъв“

Това е за сега, ако се сетя нещо допълнително ще го допълня впоследствие.

На брега на тихия син Дунав


В момента брега на Дунава при Русе изглежда така:

А, Дунав  може да изглежда и така:

Вярвам, че в живота си човек винаги има избор. Направете своя избор. Само от нас зависи, как ще изглежда тихия син Дунав !

Хайде за риба


Вчера имах щастието да отида за риба на язовира край село Пет кладенци.  Мястото не е лошо,  има си барче,  място за паркиране, хубави места където да сложиш въдиците.  Тихо и спокойно място е, заобиколено от едната страна от селото,  а от другата от гора. Случих  на страхотен ден,  слънчево и спокойно, чуват се птички, жабите крякат,  тъкмо за риболов. Но не за рибата ми е думата, а за рибарите . Добре бе хора, отишли сте да си правите кефа, ама прибирайте си кочината след вас бе.  На следващия след тебе, като отиде там, няма да му е приятно да намери мизерията която си оставил – кесийки, стъклени шишета, пластмасови опаковки от червеи, консервени кутии. Не е толкова сложно да си прибереш нещата и да ги натъпчеш в  една торбичка и да ги метнеш в първия контейнер.  Няма да ти паднат ръцете от това, а и другия път,  като отидеш, ще ти е по- приятно да отидеш на чисто място, отколкото в някаква мизерия.  Никой не е длъжен да чисти след вас. Трябва да разберем, че природата и държавата – това сме ние. Каквато си я направим, такава ще си я ползваме.  Просто  и едновременно толкова сложно за разбиране. Хубав ден и наслука!

Пътуване до Крушуна и Деветашката пещера


Крушунският водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В близост има и още няколко пещери – Урушка маара, Горник, Деветашка пещера. – според Wiki . Според мен обаче е малко по другояче. Първо малко съвети – изберете си внимателно кой ден ще отидете и си носете удобни обувки. Погледнете и където точно трябва да отидете, като не е лошо да си носите карта или поне някакъв GPS в колата, защото табелите са малко и вероятността да се объркате е голяма. От Русе се тръгва, минава се през гр. Бяла и от там се хваща разклона за Плевен. Завива се на отбивката за село Козар белене и се минава през гр. Левски и от там нататък се пътува до гр. Летница. Там с малко късмет се откланяте за с. Крушуна . Моето пътуване до там се проведе в ден събота, който се оказа особено неподходящ, тъй като явно доста хора бяха решили да го посетят в същия ден и вместо, нормална разходка сред природата се превръща в надпреварване кой да хване по-добра позиция за снимане. В началото на пътеката от където се тръгва за водопадите има малко площадче, където има обичайната скара и джунджурии и ако няма много хора има и места за паркиране. Иначе се паркира, кой където намери. Плаща се 2 или 3 лв вход за достъп до пътеката . Самата тя не представлява нещо особено – обикновена горска пътека, която постепенно става стръмна и за това е добре да имаш подходящи обувки, а да си с джапанки както доста хора , които срещнах по пътя си. На места където е необходимо са изградени метални мостове през които да се мине. До самият водопад има 20-на минути изкачване. На места пътеката е доста тясна и се налага да се изчаква, за да могат да се разминат туристите. Мястото е дяволски красиво, само да нямаше толкова много хора. Самият водопад те изпълва със смесени чувства, чувстваш се нищожен пред величието на природата. Колкото и да се мъчим да направим нещо красиво, винаги майката-природа ни е изпреварила и е направила нещо още по-съвършено. Много лошо впечатление ми направи, това че вместо да се насладят на спокойствието и тишината, което това вълшебно място им предоставя, почти всички бяха хванали телефон или фотоапарат и непрекъснато щракаха. Сякаш искаха да откраднат този миг и да си го любуват вкъщи вместо да му се насладят на момента. Друго неприятно впечатление ми направи и това, че почти няма къде да си изхвърлиш боклука и на места е разхвърлян из гората. Доста хора имаше и дошли просто на къмпинг, да хапнат и да пийнат, бяха си запалили скари, бири се леят, което малко ме подразни. Ти отиваш да ядеш и пиеш или да видиш водопадите? Всеки отишъл там и се разположил на принципа – „След мен и потоп“. Чакайте бе, хора, не става така. Ако ти го даваш така, какво ще остане за внуците ти. Както и да е. Мястото определено заслужава да се посети, но не очаквайте някакви невероятни чудеса неземни.