Ревю: Arang and The Magistrate – Аранг и магистратът


Бях обещал да пиша за Arang and The Magistrate, когато писах ревюто за The Rooftop Prince но се позабавих малко поради факта, че не се сетих предварително да проверя дали има субтитри за всички епизоди. Когато стигнах до 17-ти се оказа, че за последните 3 епизода още не са готови и се наложи да поизчакам малко. Много е гадно, когато 3 епизода преди финала нямаш букви и те човърка да разбереш какво е станало.  Това да ми е  за урок – винаги когато,  тегля всички епизоди накуп да проверявам има ли букви за него. Когато попаднах на постера на  сериала,  първото нещо което ми се наби в погледа, беше едно пухкавото, сладурско лице с огромни красиви очи на мацката, която играе Аранг. Нямаше как да подмина такова прекрасно същество и дръпнах епизода да видя за какво става въпрос. Оказа се нелошо корейско фентъзи, базирано на истинска корейска легенда за  Аранг. Легендата гласи, че Аранг била дъщеря на съдията на Мирянг. Един ден нечестивата й бавачка намислила да й стори зло като уговорила слуга Бекка да я обезчести, но в опита си той я убива. Мислейки, че тя е избягала с непознат, с което е накърнила честта на семейството, баща й напуска поста си. Скоро след тези събития, духът на Аранг започнал да се появява всеки път, когато бил назначаван нов съдия и постът бързо се освобождавал, а накрая никой не искал да го заеме. Но един ден постът заел смел мъж на име И Сангса, който обещал на духа на Аранг, че ще отмъсти за нея. Той заловил Бекка и го екзекутирал, и от този ден духът на Аранг престанал да тревожи града. И до днес духът на Аранг се почита в светилището от времето на династия Чосон, Аранггак в град Мирянг, намиращо се на зъбера Йонгнамну с изглед към река Мирянг. По традиция, церемониите се провеждат на 16-ия ден от 4-ия месец по китайския календар.

Arang-and-the-Magistrate-korean-dramas-31474614-1024-738 
Разбира се, сценарият е малко по-различен от истинската история, но също хваща окото. В него се  говори за времето на династия Чосон,където имащият способността да вижда привидения, циничен и враждебно настроен правителствен служител Ким Ън О обикаля из провинцията в търсене на изчезналата си майка. Но един ден среща духът на жена, която е била убита. Тя започва да го умолява да отмъсти за нея, а той прави опита да я накара да се откаже от жаждата за мъст… Дали ще успее ще разберете след като изгледате 20-те епизода на сериала.
 Според мен има роли, които сякаш са писани за даден артист и му пасват точно по мярка. Ролята на Аранг сякаш залепва за Шин Мин А. Никой не може да изиграе така, като нея ролята на отракан и закачлив призрак. Невероятна е . И Джун Ги също се справя много добре в ролята си на магистрата. Химията между тях двамата си личи от километри и смело мога да кажа, че са свършили страхотна работа. Не по-зле се представят и другите актьори – Ю Сънг Хо – като Нефритения император, Хан Чонг Су, като Му Йонг,Хуанг Бо-рa, като шаманката и Куон О Джунг като Дол Се. Освен добрата актьорска игра, другото което ми направи впечатление, беше много доброто заснемане на епизодите. Якри, наситени цветове, през деня, приглушена светлина и тъмни краски през ноща.  Личи си, че  операторът си разбира от работата и картинката се е получила перфектно. Музиката също е подбрана много добре, както ще уверите сами.
Личната ми оценка е 5. Сериалчето става за гледане, особено сега в този студ, когато няма какво друго да се прави.
Още информация може да получите от форумната тема на Eastern Spirt от където съм ползвал информацията за легендата за Аранг.
С Аранг приключвам временно с корейските сериали и минавам на вълна американски мафиотски сериали, но за тях в следващия пост.

Ревю: Parada


Колкото и да ми е смотано и тъпо, има  филми, които ме карат да забравя за всичко на което съм насъбрал и  ме докарват в състояние до умопобъркване от хилеж. Сръбските комедии могат да разведрят и най-убитото настроение, а поредния бисер в короната им е Парада. Филмът не е точно комедия, въпреки, че е бъкан с лафове и смешни ситуации. И драма не е, защото смешните моменти са в изобилие, но и драмата не е спестена. Типично по балкански са се омесили няколко стила, но пък резултата си заслужава. Тук на Балканите никога не са обичали гейовете и организирането на гей парад в центъра на Белград е рисковано начинание. В това се убеждава и  Лимон , ветеран от юговойната с тъмно минало, собственик на охранителна фирма и клуб по джудо. Той е лудо влюбен в годеницата си Бисерка, която иска изискана сватба, а и любимият му булдог е прострелян от конкуренти. Рулетката на съдбата го забърква с  гей двойка, – сватбен дизайнер и ветеринар. За да осъществи мечтата на годеницата си за бляскава сватба той,  обещава на гейовете да съдейства за тяхната мечта – да охранява гей парада в Белград, от неонацистите, сред които и  синът му от предишния брак. Аверите на Лимона обаче, не са съгласни да охраняват „педерите“, защото това ще навреди на реномето им и той е принуден  да тръгне с розовия Мини Купър на гейовете на едно лудо пътешествие из Босна, Хърватска и Косово, където да събере свои врагове от войната с които да охранява парада.
Само гледката на четирима бивши четници по 100 и кисур кила натикани в розов Мини Купър, може да размсмее човек, но колкото и да се смеем, засегнатите теми са доста сериозни и изпод смеха се виждат доста истини казани по един неподражаем начин.  Филмът е копродукция на Сърбия, Германия, Унгария,Словения и Хърватска, която взе и 3 награди на кинофестивала в Берлин през 2011-та. Режисьор е Сърджан Драгоевич /“Хубаво село, хубаво гори“, „Рани“, „Ние не сме ангели“ 1 и 2/, а Никола Кайо е в ролята на Лимона, като според мен, няма по-подходящ човек от него за тази роля. Типичната балканска мутра, която не можеш да се сбъркаш, където и да се намираш.
Това, което ми хареса е, че е показано, как жителите от бившите югославски републики, въпреки, че минаха през войните, могат заедно да работят и да преследват обща кауза – защита на преследваното малцинство. Как довчерашни врагове, готови да се убият без да им мигне окото се съюзяват в името на онеправданите и това според мен е едно от големите достойнства на тази продукция. Отзивите за нея са повече от ласкави във всички страни, в които е излъчен, но мисля, че най-добре ще си го разберем ние – жителите на Балканите, защото малко или много тази история е възможна, колкото и да не им се вярва на останалите. Не е пропуснато нито едно клише, а образите са ярки и запомнящи се както можете да се убедите от трейлъра по-долу:
Оценка – пълно 6 .
Горещо го препоръчвам за гледане. И няма как иначе да не го препоръчам. Не всеки филм започва с :
Четник – нарицателно име за сърбин. Използват го хървати, босненци, албанци. Усташ – нарицателно име за хърватин. Използват го сърби, босненци, албанци. Балия – нарицателно име за босненец. Използват го хървати, сърби, албанци. Шиптър – нарицателно име за албанец. Използват го босненци, хървати, сърби. Педер – нарицателно за хомосексуалист. Използва се от всички. 🙂
И за финал, песента, която пеят в Мини Купъра :

Ревю: Bambino


Бързата и безмилостна справка с кантара показва, че гледането на сериали на готварска тематика по  празниците се оказва пагубно за линията ми. Преди година направих подобна грешка с Pasta, но мислех, че покачването на стрелката на кантара е инцидентно. Тазгодишният експеримент показа, че не е инцидент, а е напълно логично. Главен виновник  за стягането на дънките в областта на талията се оказа японският сериал Bambino. Макар и не на нивото на любимата ми Pasta сериалчето се оказа много леко и забавно. 11-те епизода се гледат на един дъх и са идеалното средство за разпускане.  Мен ако питате, този сериал, заедно с още един-два, трябва да ги направят задължителни за гледане за всички  ресторантьори, сервитьори и управители в България, които в голямата си част, са минали покрай ресторантьорството и си нямат хал-хабер, как се обслужват клиенти. За да не зачесвам тази болна тема, ще се върна на Bambino.
Официален сюджет: Драмата е адаптация на популярни комикси, написани от Секия Тецуджи. След една година на работа в кварталния италиански ресторант Бан Шого  (Matsumoto Jun) ентусиазиран, наперен млад студент от колежа Фукуока, идва в Токио да усъвършенства уменията си като готвач в италиански ресторант. Но открива, че има още много да учи и непрекъснато да се доказва пред бързия и ефикасен персонал на луксозния италиански ресторант.
Неофициалната част: младо нафукано хлапе с година стаж кdто готвач в кварталното италианско ресторантче в провинцията, се озовава в оборотен столичен италиански ресторант, където му спукват задника от бачкане, но го правят човек и фукнята му се изпарява като сняг на слънце.  Това, което най ми хареса, е как го прекараха през всички нива в ресторанта, от мияч на чинии, през сервитьор и накрая пак готвач, за да види, как всичко действа като един добре смазан часовник и да разбере, че не е сам и, че носи отговорност за действията си.
Актьорският състав е подбран много добре и включва: Matsumoto Jun като Ban Shogo, Karina като Hibino Asuka, Sato Ryuta като Katori Nozomi,Uchida Yuki като Shishido Miyuki . Режисьор е Kato Masatoshi и е сниман през 2007-ма. Музиката също е подбрана много добре, и като цяло самият начин на заснемане и поднасяне на серите много ми допадна.
Действието се движи бързо и без размотаване, което ми допадна. Набиха ми се на очи и някои разлики в сравнение с корейските подобни сериали – на първо място, не акцентират толкова на любовната драма. Наблялгат повече, на ценностите, като култова за мен от този сериал ще си остане изказаната от единия от героите мисъл – “ Който не се старае в работата, която има, няма право да говори за мечтите си“.
Лична оценка  – заради хубавата манжда и музика – 5.
За финал – музика:)

Ревю: The Rooftop Prince


Rooftop Prince_BG_poster_version2
Какво по-добро за убиване на времето в тези дълги декемврийски вечери от качествен сериал пред компютъра с пакет семки и нещо сгряващо? Днес ще В сериал в който  се разказва за престолонаследника от ерата Чосон , който е изгубил своята принцеса. 300 години напред в бъдещето принцът и неговият антураж се озовават в Сеул през 21-ви век, където той смята да намери изгубената си любов. Там той среща момиче, което прилича точно на неговата изгубена принцеса… Името му е The Rooftop Prince и както се подразбира от представянето му идва от Южна Корея. Като жанр може да се определи като фантастично-романтична историческа драма, въпреки, че такова животно няма нийде другаде по света. Само корейците са в състояние да забъркат такъв бъркоч от жанрове и да излезе нещо свястно накрая. Нека да видим част от сериала:
"
Участват:Park Yoo Chun като принца, Han Ji Min като Пак Ха (принцесата)  и още  Choi Won Hong ,Jun Min Seo ,Lee Tae Sung ,Jung Yoo Mi ,Kim So Hyun. Режисьор е : Sin Yoon-seob.
Личното ми мнение: определено става за гледане. Сценарият е добре написан, действието се развива пъргаво, за разлика от друг път, а интригите макар  и леко предсказуеми за европейския зрител са доволно засукани и те държат в напрежение. Има нещо очарователно да пратиш принц, охраната му, и двама прислужника 300 години напред и да им гледаш сеира, докато те се опитват да разгадаят къде са попаднали и как да се върнат обратно. Имайте търпение и изгледайте поне първите три епизода. В първия е малко драмичка, но от там нататък почва шоуто. Имам малко дребни забележки, но те предизвикват по-скоро усмивка отколкото нещо друго. Примерно как 300 годишен принц, цъфнал от Средновековието се научава да ползва последен модел Samsung Galaxy  и овладява карането на кола, до степен, че да си спретва гонки или пък обработва снимки на компютър 🙂 Малко ми напомня на едни стар френски филм „Гости от миналото“, като сюджет, но определено този е по-свеж и забавен. Комичните ситуации не са малко, и действат разтоварващо. Определено е свежарка на фона на турските сериали и Big Brother. Препоръчвам го за убиване на малко свободно време. Сега съм си заплюл за гледане Arang and the Magistrate, пак от същия сорт фантастично, романтично-драматичен тюрлюгювеч. И за финал :
"

Ревю: Autumn`s concerto


 
Жега е – това епохално откритие кънти  в главата ми в средата на юли, докато седя сврян под климатика и се чудя с как да убия една  мързелива събота. За излизане и басейн и дума не може да става – вънка е има-няма 40 градуса, за това ще се отдам на любимата ми дейност – зяпане на сериал пред компютъра придружен от безмилостното унищожаване на няколко пакета семки. Бърза консултация със Източния дух и Замунда и вече имаме попадение. Попадение ли казах – грешка, това беше абсолютна 6-ца от тотото. Може би, най-добрия азиатски сериал, който съм гледал за последните 6 месеца. Autumn`s concerto или както го превеждат Есенен концерт е 21 серийна тайванска продукция  от 2010-та с режисьори Чен Ю Сан и Фан Сяо Жен. Актьорския състав е изключителнно, ама изключително добре подрбан и включва Ван Нес У като Жен Гуан Си, Ади Ан като Лян Му Чен, Линда Лиу като мадам Фан,  Сяо Бин като Сяо Лъ, Крис У като Ту Йе .
Първо ще дам официалното резюме  и после както винаги и моя коментар:  Жен Гуан Си е безотговорен, самонадеян студент по право в университета „Сун Дук“, където майка му е директор. Забавленията му се заключават в това да покори колкото се може повече момичета за кратко време, докато съдбата не го среща с обикновената работничка в университетския стол. Той е впечатлен от добротата и невинността на момичето, а когато вторият й баща се опитва да я изнасили, Гуан Си решава да й помогне като заведе дело срещу него и се захваща да учи здраво, за да спечели делото. Постепенно двамата се сближават, но се оказва, че на Гуан Си трябва да се направи спешна операция на мозъка с процент на успеваемост 15%. Подкрепен от Му Чен, той се съгласява на операцията, но майка му скроява план как да ги раздели, ако всичко мине успешно. Му Чен приема нейните условия и напуска Гуан Си. Минават 6 години, през които Гуан Си е загубил спомените си и вече има нова годеница, а Му Чен е родила син и живее в бедно село. И един ден съдбата ги среща отново именно там…

Моята версия на историята – богаташко синче (Гуан Си) се влюбва в бедна девойка(Лян Му Чен), защитава я при опита за изнасилване от пастрока й. Двамата млади се влюбват, но съдбата им показва среден пръст, като  на момъка му  откриват тумор в мозъка и трябва да се махне оперативно. Преди операцията двамата правят каквото правят, но майката на момчето се намесва и разкарва девойката от погледа му. След операцията пича е с амнезия и не помни нищо.  Шест години по-късно, съдбата отново се намесва и се реваншира за средния пръст по-рано и ги среща отново възстановявайки космическата хармония. Момъкът, обаче вече е мъж, а мацката – майка на 6 годишно хлапе. По едно време на Гуан Си почва да му светва, коя аджеба е Лян Му Чен и какво го свързва с нея.
Въпреки, че на някой историята може да му се стори малко простовата и изтъркана,  но честно казано, това е една от най-добре заснетите и изиграни истории, които съм гледал. Някак си много топъл и човешки ми се стори тоя филм. Докосва те по един или друг начин. В началото може да не те грабва, но бавно и полека усещаш как влизаш в света на героите и как не можеш да отлепиш поглед от монитора. Просто перфектно поднесена история – горещо я препоръчвам на всички, които искат да избягат от лудналото ежедневие и да се потопят в един по-добър и различен свят. Моите поздравления към преводачите, представили са се на много добро ниво,  с което допринасят за едно наистина добро изживяване.  Нарочно избягвам да пиша за актьорския състав, играта му, както и за музиката към филма, защото отворя ли си устата – отиде, че не се видя. За това ще обобщя с една дума – перфектни. След толкова много суперлативи от моя страна не остана нищо друго освен да пусна малко музика  от филма и да ви пожелая приятно гледане.

И накрая както винаги – ползвани   са материали от Интернет, форума на Източния дух и др.

Ревю: Tazza – War of Flowers


Имайки малко свободно време покрай Великден реших да  позяпам малко сериали. Поразрових се из Eastern Spirit   и първият сериал който ми грабна окото беше Tazza War of flowers. Резюмето ме грабна с това, че описваше хора, които залагат не само пари, а и живота си – звучеше интересно и нямаше шанс да го изпусна. Глътнах 21-те епизода на един дъх. Супер е увлекателен и не се усеща как минава времето.
Историята по официалните източници е следната: Какво ни кара да се насочим към хазарта? Тръпката, парите, желанието да променим съдбата си? Колко ужасни могат да са последствията, които този избор ще доведе след себе си? Какво сме готови да пожертваме, за да постигнем онова, за което винаги сме мечтали? И възможно ли е отмъщението да ни донесе повече болка, отколкото успокоение? Това са въпросите, които си задават Ким Го Ни и И Йонг Мин – най-близки приятели, чийто живот съдбата е подредила така, че да се превърнат в смъртни врагове. Двама души, които, водени от различни подбуди, се превръщат в отлични комарджии – таза. Хора, които всеки път, щом седнат на игралната маса, залагат не просто пари, а живота си.
Неофициалната версия – всичко се върти около привлечените от играта Го Стоп  хлапета Ким Го Ни и И Йонг Мин, мацката на Ким Го Ни  – Нан Сук и собственика на нелегалното казино А Ки. А Ки е убил бащата на Ким Го Ни и малкия иска да си отмъсти разорявайки го. За целта се  хваща да изучи играта Го Стоп и скоро става таза – играч, който залага пари и живота си в играта. Именно около играта се върти всичко и   от това което видях в сериала, поне на мен така ми заприлича – това е нещо подобно на покер и най-важното умение е да прецениш човека срещу себе си и да знаеш, кога да кажеш Го и да продължиш да играеш, или да кажеш Стоп и да спреш Малко данни за играта които взех от  форумната тема в Eastern spirit, така, че не гарантирам достоверността им:
Картите, с които се играе Го Стоп, се наричат hwatu /хуату/.

Най-разпространената игра, която може да се играе с тях, е Го Стоп. Общият брой на „цветните карти” е 48, като към тях могат да бъдат прибавени и жокери. Картите се делят на няколко групи. Първото разделение, което може да бъде направено, е по месеци – картите се делят на 12 групи, всяка от които носи името на месец и се разпознава с определено растение, характерно за този месец.

януари – бор
февруари – сливово дръвче
март – вишневи цветчета
април – глициния
май – ирис
юни – божур
юли – детелинов храст
август – пампаска трева
септември – хризантема
октомври – клен
ноември – върба
декември – пауловния

Към всеки месец има по 4 карти. Картите от януари до октомври могат да бъдат наричани както с името на месеца /„две карти август”/, така и с цифрата, на която отговаря този месец /” две осмици”, „чифт осмици”/. Картите от групата на ноември и декември се наричат само с името на месеца. Картите се разпределят и на още няколко групи помежду си в зависимост от картинката, изобразена върху тях:

gwang / куанг– пет карти, върху които има червена точка с йероглиф върху нея
yul / юл – с изображение на животно – общо 9
tti / ти – 10 карти с червени панделки
pi / пи – с изображения на растения; това е най-многобройната група, в нея влизат общо 24 карти

В началото на играта се определя колко ще „струва” една точка. На тази база в края на играта се изчислява каква сума печели победителят.
При игра на Го Стоп всеки играч получава определен брой карти, а останалите се поставят в средата на масата и всеки тегли карта от тестето. Целта е да се съберат най-много точки. Комбинацията от различните карти носи различен брой точки. Една от най-ценните комбинации е три карти с птици, която се нарича годори /godori/. Сред другите комбинации, споменати в сериала, са тадак /ttadak/и гапо /gapoh/.

Преди старта на играта се определя минимумът от точки, при който един играч печели. Когато достигне този брой точки, играчът има две възможности: да обяви Го и да продължи да играе /като трябва да достигне резултат, по-висок от последния път, в който е обявил Го/ или да каже Стоп и да приключи играта. Какъв да е максималният брой на Го в една игра, също се определя преди началото на играта.

С картите hwatu може да се играе и вид покер – seotda /сотта/. Тук се раздават само по две карти, като печели този играч, който има по-голям чифт. Най-силната комбинация е от 3 и 8 куанг, следват две десетки, две деветки и т.н.

Майсторите на hwatu се наричат tazza /таза/.

Да кажа нещо и за актьорската игра и актьорите. Играят много добре и много стегнато, сюджетът е леко завъртян и не позволява на зрителя да скучае, а и историята е доста динамична. В ролите са Чанг Хьок /Jang Hyuk/ като Ким Го Ни – тоя пич съм го гледал и в The Client, където прави също много силна роля. Другия пич Ким Мин Джун / Kim Min Joon /, който играе Йонг Мин, също се справя много добре, а и  съм го гледал преди в Romance Town. Мацката ми е любимка от Myung Wol the Spy  /страхотна комедия между другото- препоръчвам я/ и се казва Хан Се Йъл /Han Ye Seul/ – жестока мадама с едно невинно личице, на която много й отива да се прави на ученичка и  на такава каквато не е:)  Останалите също са на ниво и правят много запомнящи се роли. Между другото сериалът е от 2008-ма и е обрал доста техни телевизионни награди:
2008 SBS Drama Awards: Male Lead Award – Special Planning Drama (Jang Hyuk)
2008 SBS Drama Awards: Female Lead Award – Special Planning Drama (Han Ye Seul)
2008 SBS Drama Awards: Male Supporting Award-Special Planning Drama(Son Hyun Joo)
2008 SBS Drama Awards: Male Young Star Award (Yeo Jin Goo)
Препоръчвам го за гледане. Няма да сбъркате с него. И накрая както винаги  да завършим с малко музика:
И накрая както винаги – ползвани   са материали от Интернет, форума на Източния дух и др.

Ревю: Pride




Дойде му времето за поредния сериал за който се захващам да пиша. Името му е Pride – Чест  и е Японски.  Режисьори са  Hirai Hideki, Nakae Isamu, Sawada Kensaku. Сериалът е малко старичък – от 2004, но това по никакъв начин не намалява качествата му. Рядко ми се е случвало да гледам толкова неподправен и искрен сериал.  Ще разкрия само част от сюджета : 
Халу Сатонака е капитан на хокеен отбор напълно отдаден на играта. Хокеят е неговият живот и заема цялото му време и внимание. Романтиката според Халу може само да го разконцентрира и затова връзките трябва да се приемат като игра. Аки Муразе работи в офиса на компанията, която притежава хокейният отбор. Тя е типичната „офис дама”. Аки чака приятелят си, който следва архитектура в чужбина, но не се е свързвал с нея вече две години.  Един ден приятелките й, които са решени да й намерят нов приятел я завеждат на хокеен мач. Там тя за първи път вижда Халу, който е звездата на отбора си. След мача приятелките отиват на празненството на отбора. Тръгвайки си по-рано, пред заведението Аки попада на Халу, който току що е получил няколко юмрука от съотборниците си, случайно или не чак толкова. Загрижена дали не е наранен, тя отстъпва на молбата му и му дава телефонния си номер. Завръзката идва със сключеният договор между тях да започнат игра на връзка. 
Историята звучи доволно просто, но именно нейната простота и блестящата актьорска игра на  Kimura Takuya като Халу и Takeuchi Yuko като Аки ни карат да се влюбим в сериала. Има нещо безкрайно невинно и чувствено в отношенията между двамата, което ни грабва от началото и не ни оставя до края докато не разберем как ще се развие историята.  Часовете изкарани пред монитора не се усещат – минават като миг.  Краят на историята те оставя с усещането, че си станал свидетел на някаква приказка, но не каква  да е, а от онези хубавите, за които всеки от нас си мечтае да му се случи. Невероятно добре пипнат сериал, а и да не забравяме, че част от музиката към него е на Куин.  На пръв поглед може да ви се стори, че героите  са малко хилави за хокеисти или поне се разминават с нашите очаквания за назобано яко добиче, каквито си мислим, че са практикуващите този спорт.   Забележки нямам никакъви – сериалчето отива директно в личния ми топ 10 на добрите японски сериали. Препоръчвам го горещо – актьорите се раздават на макс и играят като за световно,  историята е добра, музиката – перфектна – какво повече да иска човек от един сериал ? Бегом към замунда да го видите и да не забравите да кажете едно голямо благодаря на преводачите – свършили са страхотна работа. Дали ще Ви хареса – may be 🙂
Грехота ще е ако не споделя и клипа към филма :