Ревю: Kaseifu no Mita – Икономката Мита


 Kaseifu no Mita – Икономката Мита – въпреки огромното ми желание, трудно ми е да пиша за този сериал. Някак си, много далечен, странен и непонятен, ще се стори на голяма част от свикналите с американски сериали и вероятно няма да допадне на масовия вкус. Трудно се описва с думи, емоцията, която оставя в теб този сериал. Въпреки малко объркващото начало с което започнах, държа да кажа, че веднъж започнеш ли да гледаш епизодите, няма спиране. Абсолютна краста от която няма оттърване. Добре, че е само 11 епизода 🙂

Мита Акари, е мистериозна икономка, която крие миналото си и никога не се усмихва. Наета е от г-н Асуда, да му помогне да се справи с домакинството и трите му деца, след смъртта на майка им, която се самоубива след като разбира, че мъжът й има извънбрачна връзка. Мита е перфектна в поддържането на дома – не изразява емоции, не се меси в живота на хората, които са я наели, без изрично да е помолена за това, и е готова да изпълни всичко, което й наредят. С поведението, си  кара семейството да оцени това, което има и вкарва в ред разбитите им отношения.  Ще успее ли обаче, да вкара ред в собствения си живот ?

В ролите са Мацушима Нанако, като Мита, Хасегава Хироки като г-н Асуда, Айбу Саки – като Кайто.  Всички правят страхотни роли, но определено звездата на сериала е Мацушима Нанако. Не съм я гледал в други филми, но това което видях от нея, като игра в този сериал, ще го помня дълго. Рядко някой ми се е набивал в главата, по такъв безапелационен начин. Донякъде ми напомня за Хю Лори и Доктор Хаус. Каквато и роля да изиграе след това, той винаги ще е д-р Хаус. По същия начин е и тук, каквото и да изиграе Нанако, за мен винаги ще е икономката Мита с безизразното лице, сивото яке и шапката с козирка.

Икономката Мита е сериалът, нареждащ се на 3-то място вкласацията на сериалите в с най-висок рейтинг за всички времена в Япония с 40 процента рейтинг. През 2011-та, когато е излъчен за пръв път, обира напълно заслужено наградите на годината за : най-добра драма, за най-добра актриса, за най-добра поддържаща роля, за най-добър сценарий и за най-добър саундтрак към филма.

Защо да го гледаме: Защото е прекрасен. Олицетворение на принципа как с малко думи и действия, можем да направим много. Защото е поучителен по един ненатрапчив начин и има какво да се научи от него. Защото, така се прави кино.

Оценка: Пълно 6. Няма как да е по-малко.

Advertisements

Ревю: Pride




Дойде му времето за поредния сериал за който се захващам да пиша. Името му е Pride – Чест  и е Японски.  Режисьори са  Hirai Hideki, Nakae Isamu, Sawada Kensaku. Сериалът е малко старичък – от 2004, но това по никакъв начин не намалява качествата му. Рядко ми се е случвало да гледам толкова неподправен и искрен сериал.  Ще разкрия само част от сюджета : 
Халу Сатонака е капитан на хокеен отбор напълно отдаден на играта. Хокеят е неговият живот и заема цялото му време и внимание. Романтиката според Халу може само да го разконцентрира и затова връзките трябва да се приемат като игра. Аки Муразе работи в офиса на компанията, която притежава хокейният отбор. Тя е типичната „офис дама”. Аки чака приятелят си, който следва архитектура в чужбина, но не се е свързвал с нея вече две години.  Един ден приятелките й, които са решени да й намерят нов приятел я завеждат на хокеен мач. Там тя за първи път вижда Халу, който е звездата на отбора си. След мача приятелките отиват на празненството на отбора. Тръгвайки си по-рано, пред заведението Аки попада на Халу, който току що е получил няколко юмрука от съотборниците си, случайно или не чак толкова. Загрижена дали не е наранен, тя отстъпва на молбата му и му дава телефонния си номер. Завръзката идва със сключеният договор между тях да започнат игра на връзка. 
Историята звучи доволно просто, но именно нейната простота и блестящата актьорска игра на  Kimura Takuya като Халу и Takeuchi Yuko като Аки ни карат да се влюбим в сериала. Има нещо безкрайно невинно и чувствено в отношенията между двамата, което ни грабва от началото и не ни оставя до края докато не разберем как ще се развие историята.  Часовете изкарани пред монитора не се усещат – минават като миг.  Краят на историята те оставя с усещането, че си станал свидетел на някаква приказка, но не каква  да е, а от онези хубавите, за които всеки от нас си мечтае да му се случи. Невероятно добре пипнат сериал, а и да не забравяме, че част от музиката към него е на Куин.  На пръв поглед може да ви се стори, че героите  са малко хилави за хокеисти или поне се разминават с нашите очаквания за назобано яко добиче, каквито си мислим, че са практикуващите този спорт.   Забележки нямам никакъви – сериалчето отива директно в личния ми топ 10 на добрите японски сериали. Препоръчвам го горещо – актьорите се раздават на макс и играят като за световно,  историята е добра, музиката – перфектна – какво повече да иска човек от един сериал ? Бегом към замунда да го видите и да не забравите да кажете едно голямо благодаря на преводачите – свършили са страхотна работа. Дали ще Ви хареса – may be 🙂
Грехота ще е ако не споделя и клипа към филма :