Ревю: My girlfriend is a gumiho

Пекна слънце и лятото взе да ме зове неудържимо. Възползвайки се от хубавото време намалих гледането на сериали и напоследък не съм гледал почти нищо. Последният сериал , който гледах, беше My girlfriend is a gumiho, и поне от месец се каня да напиша ревюто, но все не остава време. Днес намерих малко свободно такова и реших да обясня, защо все още като видя кафяв цвят веднага се сещам, че това е цвят на кравичка и какво е усещането гаджето ти да е преродена лисичка с девет опашки.

Не знам, дали е заради лудницата наоколо или заради нещо друго, но взех да търся филми, които не ме натоварват и не изискват някаква сериозна мисъл от моя страна. Това сериалче, се оказа перфектното попадение – леко, ненатоварващо и някак си много чаровно и детинско. Историята е простичка до безобразие, но същевременно заснета и изиграна блестящо – симпатичен младеж, без да иска разваля, древно проклятие и освобождава заключената в картина лисичка, която приема човешки образ и и се влюбва в него. За да остане с любимия и да приеме човешки образ за постоянно, лисичката трябва да се раздели със своите девет опашки, които изчезват една по една при пълнолуние. Момчето, не е особено ентусиазирано от идеята, да има за гадже древна лисичка и прави всичко възможно да я разкара. Както обаче се случва често в живота, колкото по бягаш от нещо, толкова по те застига то. Незнайно и за него как, се влюбва в лисичката и става тя, каквато става.

В ролята на лисичката е безобразно чаровната Шин Мин А, на която много й отиват подобни роли. Имам чувството, че са писани специално за нея. Великолепната игра от нейна страна, се допълва и от партньора й И Сънг Ги който пък се справя много добре с ролята на леко стреснат и много влюбен в последсвие младеж. Другите персонажи не им отстъпват, но тези двамцата са блестящи. Химията между тях си личи от километри. Понеже Шин Мин А ми е любимка, ето и други сериали с нейно участие, където също прави страхотни роли – Arang and the Magistrate, The Devil, A Love to Kill .

My girlfriend is a gumiho, е корейска продукция в 16 епизода, която си заслужава всяка минута, която ще му отделите да го гледате. Водят го романтична драма, но май повече към романтика клони.

Горещо препоръчвам.

П.С Има го в наличност в двете замунди, както и в Vbox.

Ревю: Arang and The Magistrate – Аранг и магистратът

Бях обещал да пиша за Arang and The Magistrate, когато писах ревюто за The Rooftop Prince но се позабавих малко поради факта, че не се сетих предварително да проверя дали има субтитри за всички епизоди. Когато стигнах до 17-ти се оказа, че за последните 3 епизода още не са готови и се наложи да поизчакам малко. Много е гадно, когато 3 епизода преди финала нямаш букви и те човърка да разбереш какво е станало.  Това да ми е  за урок – винаги когато,  тегля всички епизоди накуп да проверявам има ли букви за него. Когато попаднах на постера на  сериала,  първото нещо което ми се наби в погледа, беше едно пухкавото, сладурско лице с огромни красиви очи на мацката, която играе Аранг. Нямаше как да подмина такова прекрасно същество и дръпнах епизода да видя за какво става въпрос. Оказа се нелошо корейско фентъзи, базирано на истинска корейска легенда за  Аранг. Легендата гласи, че Аранг била дъщеря на съдията на Мирянг. Един ден нечестивата й бавачка намислила да й стори зло като уговорила слуга Бекка да я обезчести, но в опита си той я убива. Мислейки, че тя е избягала с непознат, с което е накърнила честта на семейството, баща й напуска поста си. Скоро след тези събития, духът на Аранг започнал да се появява всеки път, когато бил назначаван нов съдия и постът бързо се освобождавал, а накрая никой не искал да го заеме. Но един ден постът заел смел мъж на име И Сангса, който обещал на духа на Аранг, че ще отмъсти за нея. Той заловил Бекка и го екзекутирал, и от този ден духът на Аранг престанал да тревожи града. И до днес духът на Аранг се почита в светилището от времето на династия Чосон, Аранггак в град Мирянг, намиращо се на зъбера Йонгнамну с изглед към река Мирянг. По традиция, церемониите се провеждат на 16-ия ден от 4-ия месец по китайския календар.

 

Разбира се, сценарият е малко по-различен от истинската история, но също хваща окото. В него се  говори за времето на династия Чосон,където имащият способността да вижда привидения, циничен и враждебно настроен правителствен служител Ким Ън О обикаля из провинцията в търсене на изчезналата си майка. Но един ден среща духът на жена, която е била убита. Тя започва да го умолява да отмъсти за нея, а той прави опита да я накара да се откаже от жаждата за мъст… Дали ще успее ще разберете след като изгледате 20-те епизода на сериала.

 Според мен има роли, които сякаш са писани за даден артист и му пасват точно по мярка. Ролята на Аранг сякаш залепва за Шин Мин А. Никой не може да изиграе така, като нея ролята на отракан и закачлив призрак. Невероятна е . И Джун Ги също се справя много добре в ролята си на магистрата. Химията между тях двамата си личи от километри и смело мога да кажа, че са свършили страхотна работа. Не по-зле се представят и другите актьори – Ю Сънг Хо – като Нефритения император, Хан Чонг Су, като Му Йонг,Хуанг Бо-рa, като шаманката и Куон О Джунг като Дол Се. Освен добрата актьорска игра, другото което ми направи впечатление, беше много доброто заснемане на епизодите. Якри, наситени цветове, през деня, приглушена светлина и тъмни краски през ноща.  Личи си, че  операторът си разбира от работата и картинката се е получила перфектно. Музиката също е подбрана много добре, както ще уверите сами.

Личната ми оценка е 5. Сериалчето става за гледане, особено сега в този студ, когато няма какво друго да се прави.

Още информация може да получите от форумната тема на Eastern Spirt от където съм ползвал информацията за легендата за Аранг.

С Аранг приключвам временно с корейските сериали и минавам на вълна американски мафиотски сериали, но за тях в следващия пост.